ПОГЍНВАНЕ

ПОГЍНВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погинвам; погиване, загиване, погинуване, погибване, погибнуване, загинване, гибел1. Той слуша с благоговейно страдание разказа за страшния бяг от башибозушките орди .., за погинването на баща му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 87. Лесно може да си представи човек какво впечатление е направила Ботйову скоро след това неочакваната вест за погинването на смелия войвода. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 162. И наистина, обществото би било достойно за погинване, ако не можеше да даде отговор на една гатанка, толкоз проста. ССГ (превод), 29.

Списък на думите по буква