ПОГИНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЍНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); погѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Загивам1; погивам, погинвам, погибвам, погибнувам, загинвам, гибна2. Като пристъпи при него, тя му каза: "Любезний ми, защо си толкова безгрижен в това бурно време? Не видиш ли, че погинуваме?" ИЗ 1874-1881, 180. Когато нечестивий человек умира, ожиданието му погинува. КТЕМ, 482. С лудото стремление на един человек погинуват толкова люди. Г. Кръстевич, ИБ, 381.