ПОГЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЛА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; погла̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Гладя (във 2 знач.) малко, кратко време. Ела да погладиш част от прането, за да ми помогнеш — аз се уморих.
2. Гладя (в 3 знач.) веднъж или малко, кратко време. — Слава Богу, завръща се! — казва тато с облекчено сърце, като се навежда над мене и ме поглажда по челото. Т. Влайков, Пр I, 82. Калмука не погледна него, а Матаке, и рече: — Добре дошел, гостенино! — и пак поглади брадата си. Й. Йовков, ВАХ, 34. Леля Стояна нежно ще ме помилва и: — Гледай, гледай, каква хубава премяна .. — ще се зачуди, като поглажда с ръка новите ми чеширчета и антерийката с капачетата. Т. Влайков, Пр I, 253. Пипна едно гладко .. стъбло и го поглади с пръсти внимателно, сякаш се страхуваше, че ще се счупи. Д. Фучеджиев, Р, 164. Отиде при коня .. / Поглади го нежно / по шията, бързо го тамо възседна / и тъй се отправи обратно за вкъщи. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 167-168.
3. Само несв. Гладя (в 3 знач.) малко от време на време, понякога. Дядо Давид също гледаше коня, но мълчеше и само поглаждаше с ръка дългите си бели мустаци. Й. Йовков, ПК, 204. Пуши цигара и от време на време поглажда мустаците и брадата си с палеца на лявата си ръка. Д. Калфов, Избр. разк., 328. Този захвърлен платник изеднаж минал на чест и бил напълнен с жълтици. Него турили в хубав сандък и самси господаря често го наглеждал и поглаждал. Т. Икономов, ЧПГ, 46.
4. Остар. Приглаждам. После това размишление тя наплюнчила своите два пърста от дясната ръка и погладила косата си
над ухото. — Аз ще да ида в черкова — казала тя на мъжа си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 16-17. поглаждам се, погладя сеI. Страд. от поглаждам. Най-напред те [рогата] биват обвити с нещо меко, което като ся поглади, прилича на кадифе. ИЗ 1874-1881, 110. И са попита от учителя какво е това .., а ученикът му са отговори .., тогава ученика ще са похвали сос браво и ще са поглади по главата. Р. Каролев, РЗМ, 12. II. Възвр. от поглаждам. След като посрещна и изпрати така няколко млекарки, въздъхна със задоволство, поглади се по корема и си тръгна. Т. Харманджиев, КЕД, 14. Занаглася тамбурата момко млади — / стар кадия по брадата се поглади. П. П. Славейков, ЕП 1907, 16. III. Взаим. от поглаждам във 2 и 3 знач.
◊ Поглаждам / погладя по главата някого. Разг. Обикн. ирон. Похвалвам, одобрявам действията на някого. Само няколко младежи.. заслужават някое внимание, но и тие са отбиват вече от правия път и понякогаж са занимават с такива вопроси, за които ни аз, ни вие няма да ги погладиме по главата. Л. Каравелов, Съч. VIII, 79. Поглаждам / погладя с <паче> перо (перце) някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. или в изр. с въпросит. интонация. Отнасям се внимателно и благосклонно към някого, прощавам на някого, одобрявам постъпките му дори когато те не са за одобряване. — На какво се чудиш? — издума Момчил, а очите му гледаха обесените студено и спокойно. — С каквато мярка щяха да ни мерят, с такава и ние им отмерихме. Как мислиш, щяха ли да ни погладят с перо, ако ни бяха уловили в изкопа? Ст. Загорчинов, ДП, 146. — Знаеш ли, че това е първият разстрел на политически бунтовници у нас.. Той ще отприщи порой от "узаконени" братоубийства.. — А ти какво искаш? Да бяхме ги погладили с паче перо? В. Геновска, СГ, 542. Почнеш ли открито да се бунтуваш и да чупиш жегъла, няма да те погладят с перце. М. Марчевски, П, 155.