ПО̀ГЛЕД

ПО̀ГЛЕД м. 1. Насоченост, устременост на зрението към, върху някого или нещо; очи. Огнянов вдигна глава и устреми също поглед към голите рътове. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 154. Тъй като всички извърнаха погледите си към нея [Станка], тя се смути, замига и пламна. Г. Караславов, ОХ, 89. Герган отмести погледа си от председателя и потърси нещо по-радостно за очите си. К. Калчев, ЖП, 311. Той [Витомир] сведе погледа си наоколо и сякаш преброи своите хора. Ст. Загорчинов, ДП, 297. Когато военният отмина, Кукушкин се спря и го проследи с поглед, докато последният се изгуби между навалицата. М. Марчевски, П, 89-90. И сега стачниците бяха съсредоточили погледите си върху него. Ал. Спасов, С, 31. Вдигам поглед. △ Снемам поглед. △ Впервам поглед. △ Търся с поглед. △ Обгръщам с поглед. Обр. Пролетта е разляла зелен поглед по земята, а просторите греят .. от топлото слънце. Ил. Волен, ДД, 95. // Еднократно, кратко насочване на зрението към някого, нещо или нанякъде; поглеждане. Като се увери чрез бръз поглед из стаите за големината на Цонкиното злощастие, той приближи учителката,.. и я извика. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 138. Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човека не може да стане само с погледа на мъж. Елин Пелин, Съч. IV, 19. Майка му,.. го изтиква на улицата,.. Поразен,.., след няколко отчаяни погледи към дувара,.., нашият приятел са отправя.., към кафeнето. З. Стоянов, ЗБВ I, 41.

2. Зрително възприемане на нещо; зрение, виждане, гледане, очи. Горният край на тоя.. поток от човешки мравуняк се губеше в небето;.. Леките подпухналости на урвата даваха тая илюзия на погледа. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Сняг вали .. падат едри парцали, замрежват погледа и затрупват всичко с дебела покривка. Елин Пелин, Съч. II, 106. Обр. Сиянието на бледите им [на светците] лица пръскаше в залата дрезгавина, каквато пръска сутрин над планините пробуденият поглед на деня. Елин Пелин, Съч. IV, 13. // Пространството и предметите, които се обхващат при гледане, при зрително възприемане. Отсам, най-близо до погледа на детето, блещяха жълтиците, после орденът и сабицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 44.

3. Обикн. ед. Обикн. със съгл. опред. Начин на гледане, израз, изражение на очите. Говореше тихо, без движения, със замислен и съсредоточен поглед. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на Хаджи Смиона..; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. В погледа ѝ се четеше тъга и замисленост. Елин Пелин, Съч. III, 18. Щом влязох, тати ме погледна умилено, но веднага си преправи погледа на строг и ми посочи с него пангото и потона. Ст. Чилингиров, ХНН, 11. Открит поглед. Нахален поглед. Нагъл поглед. Невинен поглед. Свиреп поглед. Отчаян поглед. Презрителен поглед. Уплашен поглед. Уморен поглед. Учуден поглед. // Такъв начин като възможност, средство за проява на чувства, отношениe, оценка или за общуване; очи.

Баща му го пусна и когато момчето с поглед го попита дали да вземе гирите, получи съгласие. Цв. Чалъков, ЗИК, 31. Убивам с поглед. △ Пронизвам с поглед. △ Разбираме се с поглед.

4. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Начин на схващане, преценяване на нещо; виждане, възприемане. Човек с буден ум, с ясен поглед,.. той [Кусев] бил станал признат водач на младите. К. Странджев, ЖБ, 10. Преди да копаят основите на културния дом, архитектът със своя точен математически поглед откри .., че сцената е несъобразно малка с големия салон. Бл. Димитрова, ПКС, 192. Христо Смирненски .. е съществено различен дори от Димитър Полянов, с когото го сродява еднаквият поглед върху света. Н. Лилиев, Съч. III, 81. Въвеждаме и рубриката "Двоен поглед" — едни и същи обекти или личности, снимани от двама фотографи. Съвр. ,2000, бр. 3, 318. Политическите и социални промени в Русия през последното десетилетие наложиха и нов, изчистен от идеологически изкривявания поглед към досегашната история на тази страна. СТ, 2002, бр. 44, 13. Неправилен поглед към поставения въпрос. // В съчет. с гл. имам, нямам и предл. за, върху. Представа, понятие, схващане за нещо. Новият началник .. работи с душа и сърце и има поглед върху работата. ВН, 1960, бр. 2608, 4. Проектирали са хората, ама не са имали поглед и разбиране за това, което ще правят. С, 1960, бр. 727, 1.

5. Прен. Съсредоточеност, насоченост на съзнанието, мисълта или на интересите на човека към нещо; внимание. Погледът му се върна към видимите неща. Т. Влайков, Съч. III, 307. Беше станала много мълчалива и занесена. Понякога уж гледаше нещо, а не го виждаше. Погледът ѝ като че беше обърнат навътре. Г. Караславов, Т, 194. Унамуно вярва в своята голяма личност.. Неговият поглед е отправен към бъдещето. Б. Шивачев, Съч. I, 146. Златото е такава руда, която лесно привлича човешкия поглед, затова то било познато от човеците още в най-старите времена. Ив. Богоров, СИНЕ, 47.

6. Възможност за разбиране, възприемане, обхващане на нещо; очи. Брауновото движение дава възможност на човешкия поглед да проникне в невидимия свят на молекулите. Физ X кл, 1951, 64. Нютон с всепроницающ поглед погледнал в грядущите столетия и ясно видял потока на откритията, който произтичал от новооткрития закон. Д. Витанов, НС (превод), 71-72. "Учителю, отвърнах аз с смущене, / в сърце ми всеки кът е теб познат: / за твоя поглед тайни нема в мене." К. Величков, Ад (превод), 97.

7. Само ед. Гледка, изглед, панорама. С едноетажния си корпус сред възвишението, от което се откриваше поглед върху.. струпаните в низината къщи.., той [окръжният затвор] приличаше.. на някакви чифлишки обори. Г. Караславов, ОХ IV, 350. Апартаментът ни е с поглед към Витоша. Ограничен поглед към улица.

8. Прен. Книж. Кратък преглед, обзор, изложение, представяне. Тази статийка е един бегъл поглед върху старата и нова български книжнини. БТ, СбПер. п I, 78. Поглед към миналото .. 1. Из миналото на българската езикова култура. Едно връщане назад във времето ни разкрива великолепни образци на всеотдайна грижа за опазване на правилността и красотата на българската книжовна реч. Л. Манолова, СЕК, 158. Кои са учебници най-сгодни за народните школи? География. — Преглед на европейските държави в природно и културно отношение и кратък исторически поглед върху Европа. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 182-186. Един кратък поглед върху историята на английският парламент ще ни помогне да проумеем положението, което той е занимавал, когато Карл I ся е възцарил. ИЗ 1874-1881, 139.

9. Спец. Проекция на предмет, получена върху проекционни равнини; изглед, лице, фасада, разрез. На фиг. 37 е показан външният вид на магазина, а на фиг. 38, 39, 40 са дадени предният и страничният поглед (разрези) на мобилите за магазина. С. Цонев и др. ВА, 36.

10. Нар.-поет. С предл. на. За око — в състояние на готовност да се отвори, да погледне. Море, бабичко, ..! / Що му [на Бекрамчо] су очи како на поглед? / Що му су раци како на пофат? / Що му су нози како на поскок? Ст. Веркович, НПМБ, 336. — Любе Стояне,.., / .. отзаран мъртво осъмна. / Що ти са ръце на пофат, / що ти са уста на подсмив, / що ти са очи на поглед? Нар. пес., СбВСт, 972. — Очу му [на мъртвеца] стою на поглед, / уста му стою на подсмив, / ръце му стою на поват. / И той се дигна, та стана. Нар. пес., СбВСт, 657.

11. Остар. В съчет. с предл. на. Вид (в 1 знач.), външен изглед; външност, глед. Растяха в Едема две дървета. Едното, слабо на вид, а красиво на поглед, развиваше големи седмовърхи листа. Н. Райнов, БЛ, 28. В стаята влязъл един твърде неприятен на поглед човек. Л. Каравелов, Съч. V, 167. Съставът на тия .., развалени и на поглед съвсем непотребни вещества, е .. еднакъв със съставът на ония вещества, които никак не вселяват в душата ни отвращение. Знан. 1875, бр. 18, 283. Бабичката, ако и да била на поглед бедна и в лицето отвратителна, но тя всекиго посрещала с утешителни думи и с добър съвет. Ст. Ботьов, К (превод), 31.

12. Остар. Зрение; глед. То [скачането] заздравява погледът ни; прави ни пъргави и похватни. Ив. Богоров, КП 1875, кн. 6, 23.

Грабвам / грабна погледа <поглед>. Разг. 1. За нещо красиво, добре направено или голямо, с ярки тонове, силен блясък и под. — въздействам силно върху зрението, привличам, насочвам към себе си вниманието, интереса на някого. Красиви, големи табла грабват погледа веднага щом се слезе от автобуса. ВН, 1960, бр. 2658, 2. Влезе ли човек в новия цех на предприятието .. сигурно ще се стъписа. Още от прага грабва поглед огромният агрегат, чийто корпус не е по-къс от 12 метра. ВН, 1961, бр. 3051, 2. 2. На някого. Смайвам, пленявам някого с външния си вид, с хубостта си. Мата влезе след него и застана до рамото му. Стройна и със закръглени форми, тя отново грабна погледа на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 678. Далеч (далече) от (извън) погледа на някого. Далече от, извън прякото наблюдение, контрол, надзор на някого. За да се чувствува съвсем удобно, спеше [Слав] в плевнята, това го поставяше извън погледа на баща му. Д. Фучеджиев, Р, 89. Дългото оставяне на снопите на кръстци по нивите, далеч от погледа на стопанина, съвсем не е безопасно. ОФ, 1950, бр. 1815, 13. Много важни участъци от дейността на предприятието останаха извън погледа на бюрото. РД, 1950, бр. 224, 2. Докъдето (додето, догдето) поглед<ът> (погледът ми) стига. Разг. Много надалече, докъдето се вижда. Те пътуваха из стърнище, по което се жълтееха, докъдето погледът стигаше, изсъхнали царевични стебла. А. Гуляшки, МТС, 128. Пролет е вече; .. ; надлъж и шир, догдето стига поглед, се разстила зеленото море на полето и нивите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159. Тя [княгинята] се надвеси над стълбата. Догдето стигаше погледът ѝ, пътеката беше пуста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105. Забивам / забия ( забождам / забода, забучвам / забуча) поглед в някого, в нещо или някъде. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено, проницателно в някого или в нещо, което ме интересува, или се взирам, вглеждам в някаква посока. Очите му се местеха от един сътрапезник на друг. Най-накрая заби поглед в логотета. Й. Вълчев, СКН, 287. Славяните обградиха Сердика .. От височината на един плосък хълм,.., те забиха своя хищен поглед в града. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. Пътниците бяха забили поглед през прозорците навън. ВН, 1958, бр. 2216, 4. 2. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша, с което се занимавам. Избраха си нещо за четене. Бойко заби поглед над масата, Светла полегна. В. Андреев, ПР, 180. Стоичков седеше приведен над писалището .. — А, ти ли си? — за миг повдигна глава Стоичков и отново заби поглед в празния лист хартия. А. Наковски, БС, 8. Михко и Байрам му приказваха, запитваха го за нещо, но той — забол поглед във вестника — не им отговаряше. Ил. Волен, МДС, 183. Председателят .., беше забучил поглед в дебела сива папка. Г. Караславов, Избр. съч. X, 93. 3. Започвам да гледам продължително нанякъде, обикн. от притеснение, вълнение, поради замисляне и под. — Дойдох да те изпратя. Сърдиш ли ми се? — едва можа да каже Мита и заби поглед в земята. К. Петканов, ЗлЗ, 21. Лия извърна главата си от срам. Останалите също забиха погледи в земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 309. Петър.., заби поглед в малкото прозорче на порутеното бордейче и се смълча. Ц. Церковски, Разк., 97. Извърна се [Каравелов] към Ботев, после, кой знае защо, заби поглед в заскрежения прозорец. Ст. Дичев, ЗС II, 814.Земвам / земна под поглед нещо. Остар. Книж. Съобразявам се с нещо, имам го предвид. Турският пълномощник.. ся надее как господини полномощниците ще земнат под добър поглед тия забележвания и ще си променят мнението. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 2 (2), 189. Изгубвам / изгубя (губя, загубвам / загубя) от поглед<а си> някого или нещо. Разг. 1. Преставам да виждам някого или нещо, което дотогава съм следил с очи, което съм гледал. Неведнъж бе проследявал жена си отдалече, докато я загуби от поглед в някой затворен сокак с неприветливи, съмнителни къщи. А. Христофоров, А, 222. 2. Преставам да съм в контакт с някого, нямам никакви сведения за него (къде се намира, с какво се занимава и др.). Вечер.. очите ни закрива — / И двама се топим! — но по-далеко стой... / Изгубил те от поглед, / .., / ний двама ще горим / един за друг в притома; и .., колко близо / усещал те бих аз до себе си тогаз! П. К. Яворов, Ант., 76. Изгубвам се / изгубя се (изчезвам / изчезна) от погледа на някого. Разг. 1. Преставам да се виждам, да мога да бъда зрително възприеман от някого. Подир половин час "Светкавица" се виждаше като малка звезда,.., а после се изгуби от погледа на събрания народ. Елин Пелин, ЯБЛ, 46. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга .. здрав и читав,.., и изчезна от погледите на хрътката и на ловеца. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. 2. Преставам да съм в контакт с някого, който поради това не знае къде се намирам и с какво се занимавам. Измервам / измеря (премервам / премеря, меря) с поглед някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, презрение и под. или за да го преценя. — Добър ден — каза мъжът. — Тук ли се дава стая под наем? Жената измери с поглед непознатия, като че искаше да отгатне по външността му дали ще си плаща редовно наема. Св. Минков, РТК, 34. Още веднъж [Симеон] го [Василий] измери с презрителен поглед, както се мери с очи негоден кон, с подбити копита и разклатени зъби. А. Гуляшки, ЗВ, 383. Ей сегинка ще го сконтим юнака, .. — каза дрехарят и като премери с поглед малкия от темето до ходилата, откачи .. бозяво палтенце от стената и го нахлу върху памучната му антерия. Чудомир, Избр. пр., 178. От едната страна седеше .. Саадуллах-ефенди, който записа името ми в една книга .., като ме мереше с див поглед от петите до главата. Св. Миларов, СЦТ, 43. Изпивам / изпия (изяждам / изям, поглъщам / погълна) с поглед<и> някого или нещо; пия (ям) с поглед някого или нещо. Разг. 1. Гледам втренчено, напрегнато, внимателно някого или нещо. 2. Гледам влюбено, с желание някого или нещо. Тримата се извърнаха. .. Жената вървеше плавно, леко полюлявайки бедрата си, които се очертаваха под тънката рокля, и тримата я изпиваха с погледи. Н. Драганов, ТМС, 147. Момъкът се усети спокоен само когато двете дами се извърнаха,.., на друга страна и той свободно можеше да поглъща с жадни погледи прекрасния профил, врат, рамената на девойката. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. Момъкът — същи орел зад решетка, / тръпнеше: — Няма ли дъх на трева, /.. / Жадно изпиваше с поглед горите, / шепнеше стари хайдушки слова. Н. Зидаров, НС, 14. 3. Гледам неприязнено, враждебно някого с готовност да го унищожа. — Кой ще отнесе подписите, да се разберем без маене, работа ме чака. — А мен лежане — изпи го с поглед Стоян. М. Яворски, ХСП, 172. Изплъзвам се / изплъзна се (убягвам / убегна) от погледа на някого. Разг. Оставам извън обсега на вниманието, на наблюдението на някого, оставам незабелязан. Нито една подробност, която макар малко помагаше да се организира по-добре работата, не се изплъзваше от погледа му. РД, 1949, бр. 11, 3. Капитан Джинс запали угасналата си цигара.. с нервен жест, който не убегна от погледа на Динко. Д. Димов, Т, 568. Зърнал [дядо Костадин] Свиленка да се връща от изворчето.. А в това време читаците навалили конете по пътеката и красавицата не убегнала от погледа им. Кр. Григоров, И, 6. Не убягвали от погледа му многозначителните жестове .., до слуха му достигали .. целувки и сподавен женски кикот. Й. Попов, БНО, 107. Изпускам (изпущам) / изпусна от (из, изпод) погледа си (поглед) някого или нещо. Разг.;Отвеждам / отведа от погледа си (поглед) някого или нещо. Остар. 1. Преставам да виждам или да наблюдавам, да проследявам някого или нещо. — Вие,.., ми заповядахте да следя всички подозрителни лица и аз не изпуснах нито едного от погледа си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 229. — Виж какво — каза.. поручикът като не го изпускаше от погледа си, — войниците се оплакват, че пощата идва много нередовно. П. Вежинов, ВР, 205. През цялото време те вървяха по-близо до него и не го изпущаха от поглед и той .. усещаше дъха на топлината им. Е. Манов, БГ, 120. 2. Преставам да следя, да наблюдавам поведението, държанието на някого или развитието на нещо, преставам да се осведомявам за някого или за нещо. Порасна Ангелика, .. може би си харесва вече някого .. Тя вече нямаше да изостави щерка си, нямаше да я изпуща от погледа си. Д. Талев, ГЧ, 368. След тая случка Самуил.. отново прибра сина си между своите приближени, за да не го изпуща от погледа си. Д. Талев, С II, 274. 3. Не вземам нещо предвид, не се съобразявам с него, пропускам го. Дегин отвел от погледът си тия важни истини, че Монголия, която е била известна .. под разни названия, прияла тия названия , не от народи, но от домовете, които я обладали. Г. Кръстевич, ИБ I, 11. Кокоши поглед. Диал. Очна болест кокоша слепота. Лош поглед. Диал. Според представите на суеверните — поглед, който предизвиква нещастие, зло, болест, смърт на някого. Жената..: затътри мъжа към къщата си .., затвори външната врата, за да не влезе лош поглед, и бавно изтърколи ранения през прозореца на мазето. Д. Шумналиев, ПЛ, 7. Да ослепеат и окьореат тия очи, що се опулиле со лош поглед во ова кревко детенце и го изгореле. Клетва, СбНУ VI, 98. Че що ти конче запряло — / дали йе от нехранене, / или йот лоши погледи. СбНУ XLVI, 79. Набивам се / набия се (навирам се / навра се, хвърлям се / хвърля се) в погледа <на някого>. Разг. Лесно, бързо бивам забелязван, правя силно впечатление, изпъквам, привличам вниманието. — Това бяха все самотни, забележими отдалеч скали, които със своята естествена монументалност се набиват веднага в погледа и внушават респект. К, 1970, кн. 7, 29. На пръв поглед. Разг.; При пръв (първий) поглед. Остар. Привидно, при първо виждане, от първо впечатление, което се оказва повърхностно. На пръв поглед всички дървета.. си приличат, тъй както и всички хора си приличат на пръв поглед. Й. Радичков, ГП, 71-72. Тая прекалена бодрост у гостите не говори ли .., за бързо придошла досада и клетви пред себе си .. повече да не се събираш със симпатични и интересни на пръв поглед непознати? Съвр., 1980, кн. 1, 6. — На пръв поглед ти си прав,.., но от гледище на науката не си прав. Г. Томалевски, АН, 77. Някога най-голямото добро може при първий поглед да са покаже зло. Ч, 1872, кн. 13, 659. Обръщам / обърна (отправям / отправя) поглед<а си>. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа от някого, надявам се, разчитам на него. Емиграцията .. забрави големите прежни заслуги на Каравелова и бе обърнала всецяло погледа си към Ботева. Ив. Вазов, Съч. XII, 161. Примирихме се и с татевия войниклък. Всички вече обърнахме погледи към дядо. Кр. Григоров, Н, 196. Защо тъкмо към Русия е обръщал Веркович поглед? СбНУ LII, 2. 2. Към нещо. Насочвам желанието, интересите, вниманието си към нещо,

като обикн. очаквам облага от него. Тя [Зара] беше загубила.. надеждата да се омъжи за приличен млад човек и.. обръщаше погледа си към тъмни компромиси. Д. Димов, Т, 40. — Имотът, имотът му! — отправяха погледи те към имота му, който беше увеличен с две-три парчета през службата. Ст. Даскалов, БМ, 40. През първите години Крум живял в мир с Византия. През това време той обърнал погледа си на северозапад, отгдето аварите нападали границата. Ист. VII кл, 1965, 15. Отвръщам / отвърна поглед от някого или от нещо. Изоставям някого или нещо, преставам да се интересувам, да се грижа за някого или нещо. Откъсвам / откъсна (снемам / снема, свалям / сваля, отлепвам (отлепям) / отлепя) поглед<а си>. Разг. 1. От някого или от нещо. Обикн. с отриц. Преставам да гледам някого или нещо. Пенко тръгна .. неохотно, без да откъсва поглед от утринната картина. П. Здравков, НД, 12. Тя застава на прозореца и не снема поглед, докато той влиза в кръчмата. Ив. Карановски, Разк. I, 66. Капитанът не сваляше поглед от доматите. П. Вежинов, ДБ, 20. — Ха да идем при Мульовци.. — Хайде! — съгласява се Калчо и с болка откъсва погледа си от сиренето. Ст. Даскалов, БП, 100. 2. От нещо. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша, с което се занимавам. 3. От някого. Надявам се, разчитам на някого, очаквам подкрепа от някого. Сега надеждата ни беше само в нея [мама] — тя беше .., нашият закрилник, който се справяше с всички опасни положения. И ние не откъсвахме погледа си от нея. К. Калчев, ИЖ, 16. От пръв поглед. Разг.; При (с) пръв поглед. Остар. 1. Изведнъж, веднага, в същия миг, тутакси. От пръв поглед се виждаше, че идат с важна мисия. Елин Пелин, Съч. II, 115. Той [Гиргин] бе единственият, който вярваше в любовта от пръв поглед. Й. Попов, БНО, 96. При пръв поглед разбрах, че се намирах в селското училище, и то на изпита. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. Като не можеме да отличиме с първ поглед разбойникът и вагабонтинът — .. — от другите поляци,.., ние ги смесваме и гледаме с лошаво око на всеки един емигрант. Л. Каравелов, Съч. VIII, 67. 2. Рядко. Без предварителна подготовка; <от (на)> прима виста. За конкурса се изисква изпълнение на концертна пиеса по избор и четене на ноти от пръв поглед. ВН, 1958, бр. 2050, 4. От птичи поглед. Книж. 1. От високо, от голяма височина, от горе. Сребреещи жилки от гигантски дъбов лист, .. — така биха изглеждали от птичи поглед пенливите потоци, които раждат реката. Ив. Коларов, Е, 3. Няма нищо по-интересно от гледката на .. град, наблюдаван от птичи поглед. Стр. Кринчев, СбЗР, 367. Микена от птичи поглед. СТ, 2003, бр. 18, 37. 2. Повърхностно, без задълбочаване, набързо. Голяма е силата на консерватизма, .. в средата на нашия стар журналистически кадър,.., на повърхностното — от птичи поглед — отношение към събитията. РД, 1950, бр. 164, 8. Пред духовния поглед на някого. Остар. Книж. В представите, въображението, спомените на някого. Река ли да извикам в паметта си спомените за моето детство, пред духовния ми поглед.. се откроява очертанието на нашия дом. Т. Влайков, Пр I, 1. Пред духовния поглед на читателя се изнизват чудни картини. Б. Шивачев, Съч. I, 79. Пред погледа на някого. 1. В присъствието на някого, така, че някой да види, вижда или да наблюдава нещо, някого. И в шестия час на нощта Йоан Цимисхес биде внесен пред погледа на скопци, слугини и роби, скрит в голяма кошница, пълна с цветя. Н. Райнов, ВДБ, 149-150. То седеше срещу баща си, .. Ставрос искаше детето винаги да бъде пред погледа му и само той да се грижи за неговото възпитание. Д. Талев, ГЧ, 254. 2. Във времето, епохата, историческия период, момента, на който съм съвременник. Той [Благоев] безпогрешно е разбирал революционната практика на работническата класа, която се ражда и сформира едва ли не пред погледа му. К. Странджев, ЖБ, 97. 3. В представите на даден човек, на някого. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи, и близки на душата. П. К. Яворов, Съч. I, 18. Зловещий ден, в кой татко му загина, / сега в светкавици пред погледа му мина. К. Христов, ЧБ, 23. Приковавам / прикова (задържам / задържа, спирам / спра) погледа на някого <върху (на) себе си>. Разг. Привличам вниманието на някого и го карам да ме гледа продължително, настойчиво. Те [Родопите] ме обхващаха властно със своето величие, приковаваха погледа ми. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. По звездното небо се облаче вестява / и погледите на две млади приковава. К. Христов, Избр. ст, 130. Кръстникколчовият хан се възправя на левия бряг на реката като най-голямата постройка в музея. Една от най-пищните сгради с архитектурно достойнство .. Главната фасада .. задържа погледа на всеки минувач. Ив. Коларов, Е, 41. Едничката сграда, що спира погледа на себе си, е черквата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 58. С поглед на пикаеща крава, гледам. Жарг. С изражение на тъпо блаженство (гледам). С птичи поглед. Рядко. Набързо, за съвсем малко време и отдалече. И в тоя миг бай Илия, хем искаше да зърне някак сина си, хем пък го бе страх да не изпусне оранта .. Ала желанието му да мерне макар и с птичи поглед детето си, надделя. Кр. Григоров, Н, 20. Събира ми / събере ми (кръстосва ми / кръстоса ми) погледанякой или нещо.Разг.;Сбръчква ми / сбръчка ми погледанякой или нещо. Жарг. Поразява ме, смайва ме, изумява ме някой или нещо.Абитуриентската ѝ

рокля събра погледите. Хващам / хвана погледа <на някого>. Разг. 1. Привличам нечие внимание. Някои хора имат такива очи, чиято яснота веднага хваща погледа на човека. Ст. Сивриев, ПВ, 131. 2. Харесвам се, нравя се на някого, защото съм хубав, красив и изглеждам добре, привлекателно. По цялата улица няма къща, която да хваща погледа. Хвърлям / хвърля <един> поглед на (върху) нещо. Разг. Поглеждам, преглеждам нещо набързо, за кратко време, повърхностно. Митничарят хвърли един поглед и удари малко червено печатче. Й. Попов, ИЖП, 53. Втурна се [пазачът] да отвори главния вход. Докато правеше това, господата отидоха да хвърлят поглед върху задния двор. Д. Димов, Т, 525. Хвърлям / хвърля погледи на някого. Разг. Гледам с желание, с любовна страст лице от другия пол.

— Други (остар. и диал.) форми: по̀глад, по̀гляд.

Списък на думите по буква