ПОГОВЯ̀ВАМ

ПОГОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв., поговѐя, ‑ѐеш, мин. св. поговя̀х, прич. мин. св. деят. поговя̀л, ‑а, ‑о, мн. поговѐли, св., непрех. Говея малко, кратко време. Из най-напред [козите] не рачаха да ядат, но като поговяха няколко време, навикнаха малко по малко с някои зърна от житата и зеха да ся опитомят. П. Р. Славейков, РО (превод), 86. Невястата се изважда да поговее пред

стройниците и ако настоятелно се поиска от предводителя им, може и ръка да им целива. СбНУКШ ч. III, 60.

Списък на думите по буква