ПОГОЛОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОЛО̀ВНО. Нареч. от поголовен; до един, изцяло, наред. Беззащитни селища били бомбардирани и унищожавани с артилерия или подпалвани. Жени и деца били избивани поголовно. Б. Темков, К, 43. Едно време имало сума ти хора на тази планета и когато той станал началник на планетата, започнал да ги уволнява поголовно, докато един ден не останал нито един неуволнен. В. Цонев, НВЛ, 59. Последните [събирачите на билки] най-често са селяни и цигани, които обикалят Витоша с кошове и чували и просто поголовно оплевяват всичко, което има за тях каква-годе цена. П. Делирадев, В, 230.