ПОГОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; погостя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Само несв. Рядко. Гощавам от време на време, понякога.

2. Остар. и диал. Нагощавам, угощавам. Слага в тепсийче комат хляб и паничка госбица. Ще погости и него. Т. Влайков, РП I, 189. Чилякът го погостил .., преспал у тях и на сутринта, като щял да си отива, откача пахтите на дъщеря му от стената и ги натъпква в пояса си. Ц. Гинчев, ГК, 268-269. Поседея китени сватове, / та ги крал попои, погости. Нар. пес., СбНУ IХ, 23. Та стана Тодор, та че иде / пладнина да си донесе. / Щото си беше Гроздена / девет зелници правила, / девет мазни баници, / ар‑

гаке да си погости. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 362. погощавам се, погостя се страд.

ПОГОЩА̀ВАМ СЕ несв.; погостя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Угощавам се, нагощавам се. Неговото куче поканило друго едно куче и му рекло, приятелю, господарът ми има днес богат обяд, дойди след мене, за да ся погостим и ми. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 46.

— Друга (остар.) форма: погостя̀вам.