ПОГРАЖДАНЀН

ПОГРАЖДАНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от погражданя и от погражданя се като прил. Който е придобил градски вид, държание, говор, станал е гражданин. Я е свършил трети клас, я не, сигурно е погражданено селянче някъде из Горноджумайско .. — реши Анастаси, като разглеждаше безцеремонно шаячните дрешки и зеленикавата риза. Ем. Станев, ИК I и II, 142. У един дошъл веднъж на гости игличевец, който отдавна се бил заселил в града .. Погражданеният игличевец на всяко запитване отговарял с "каак". Кр. Григоров, И, 7. Родените и пораснали в градовете не знаят каква радост е за нас, погражданените селяни, да излезем на поле широко. П. Росен, ВПШ, 16.

Списък на думите по буква