ПОГРАЖДАНЯ̀ВАМ

ПОГРАЖДАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погражданя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някого гражданин, придавам на някого или нещо градски вид. Приливът на селяни в града стана много бърже и вместо градът да ни пограждани, ние него оселянчихме. П. Росен, ВПШ, 25. Погражданиха името на баба Мара и нарекоха детето Маринела.

ПОГРАЖДАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; погражданя̀ се св., непрех. Придобивам градски вид, държание, говор, ставам гражданин. Жената е .. облечена и тя по селски .. Косата ѝ сплетена на две дълги плитки. Само девойката се е погражданила — с отрязана и накъдрена коса, с тясна, късичка рокля. М. Кюркчиев, ВВ, 38-39. — Она [снахата] е по-горна от нас, гражданка, и при това учена.. Зарад нея направихме баня и покрай нея и ние се погражданяваме. Ел. Огнянова, НШ, 239. Погражданили са се тия синковци, като дойдат през лятото в село, искат да спят на пружина. П. Велков, СДН, 307.

Списък на думите по буква