ПОГРЀБВАМ

ПОГРЀБВАМ1, ‑аш, несв.; погреба̀, ‑ѐш, мин. св. погрѐбах и (остар.) погрѐбох, погрѐбе, прич. мин. св. деят. погрѐбал, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар. и диал.) -бла, ‑бло, мн. ‑бли, св., прех. 1. Полагам в гроб и заравям в земята мъртвец, обикн. като спазвам определени църковни и битови ритуали и обичаи. Погребаха покойницата. И в черкова на опелото, и до гробищата много свят я изпрати. Т. Влайков, Съч. II, 253. Чу се, че в долните села .. дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Й. Йовков, СЛ, 164. Виктор беше мъртъв .. — Трябва да го погребем, докторе .. както е редно по християнски. П. Вежинов, ЗНН, 126-127. Със запалени свещници и с пение на псалми апостолите пренесли тялото на Света Богородица в Гетсимания и там го погребли в една пещеря. Д. Манчев, НН (превод), 128-129.

2. Прен. Книж. Отказвам се от някакво намерение, идея и др., преставам да мисля и да се интересувам от някого или нещо и така ги обричам на забрава. Когато човек трябва да живее само в себе си и за себе си — расото и манастирската глушина са най-удобният кът .. — Ти погреба радостите на живота. Ив. Кирилов, Ж, 90. — Аз нямам идеи! Всичко старо погребах! М. Марчевски, П, 159. — Този случай с нашето тържище в Цариград трябва да четем така: или погребвайте вашето намерение да имате своя църква и своя култура, или ще ви изхвърлим чак оттатък Иструм. А. Гуляшки, ЗВ, 99. Аз припомням си за тебе, / припомням си, как ти сама погребе / любов, надежда, щастье и покой. К. Христов, ПВ, 51. Погребвам миналото.

3. Унищожавам, погубвам нещо, обикн. като предизвиквам заравянето му в земята, под някакви руини и др. — Войната погреба ценности за милиони. Д. Добревски, БКН, 9. През периода на застудяването на климата, когато площта на ледниците силно се увеличила, много гори били погребани от ледовете. С. Кюпрюбашиев, И, 54. Земетресението погреба стотици музейни експонати. △ Троя е била погребана хиляди години. погребвам се, погреба се страд. Ние погребахме стария вол в дълбок гроб, както се погребва човек. Елин Пелин, Съч. II, 32. Не тъй лесно, без болки и мъка, погребва се туй, с което си страдал, цъфтял и мечтал. Хр. Радевски, П, 8.

ПОГРЀБВАМ СЕ несв.; погреба̀ се св., непрех. Разг. С някаква своя постъпка, действие се обричам на безрадостен или скучен, еднообразен живот, без перспективи. — Няма да отида у дома .. Не искам да се погреба в провинцията. Й. Йовков, ОЧ, 26. В сърцето си радостта търси .. Само не се отчайвай .. Който се е отчаял, сам се е погребал. Р. Стоянов, М, 48. Оглави са, пороби са; ожени са, погреби са. П. Р. Славейков, БП I, 5.

◊ Жив погребвам / погреба някого. Разг. Обричам някого на безрадостен и затворен, еднообразен живот, като го принуждавам да отиде някъде или направи нещо против волята си. Дъщерите и майката настръхнаха при мисълта, че покрай мелницата той ще ги отведе на село, в ония пущинаци, ще ги погребе живи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 399. Жив се погребвам / погреба. Разг. С някаква своя постъпка, действие се обричам на безрадостен или еднообразен, скучен живот, без перспективи; погребвам се. Нямам намерение да оставам завинаги в това загубено градче и жива да се погребвам.С прибързания си брак с този човек тя жива се погреба. Жив <съм> погребан някъде. 1. Употребява се за някого, който живее в тъмно, влажно и студено помещение. Децата си искам аз да изкарам еднаж от тая влажна дупка: виждаш ли къщата ми зад дюкяна? Живи сме погребани вътре. Д. Талев, И, 296. 2. Употребява се за някого, който е принуден да прекара продължително време затворен някъде, без възможност да излезе оттам. Нещастният момък беше се сгромолясъл в един кладенец шестнайсет метра дълбок. — Но аз не мога, не трябва да умра тук жив погребан! — каза си той. Ив. Вазов, Съч. Х, 130. 3. Употребява се за някого, който е принуден да живее безрадостен и затворен, еднообразен живот. — Още едно ще те попитам: жива ли е .. сестра му .. Ефросина? — Жива погребана. В манастир. Ст. Загорчинов, ДП, 45. В това пусто и отдалечено село живи сме погребани.

ПОГРЀБВАМ

ПОГРЀБВАМ2, ‑аш, несв. (рядко); погреба̀, ‑ѐш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Греба1 (в 3 знач) малко, кратко време. Като минахме опасния участък от реката, ми дадоха и на мен да погреба.

Списък на думите по буква