ПОГРОЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГРОЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погрозя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Загрозявам1. Уплахата на Бората беше погрозила продълговатото му лице и Кадански го оприличи на оскубан пуяк. К. Петканов, ДЧ, 73. Голямата шарка е една от най-лошите болести по чловеческий род .. Дето не умори болника, тя го погрози и му остави лош спомен. Й. Груев, КН 7 (превод), 107. От онова време насам лондонските улици станаха толкова сгодни и хубави, колкото по-напреж погрозяваха столнината. Й. Груев, СП (превод), 153. Бръкни в джобове, / че извади тенка марама, / че подбради бели лица, / да не те брули бурен ветър, / да не погрози бяло лице. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 11. погрозявам се, погрозя се страд. и възвр.