ПОГРУЗЯ̀ВАМ

ПОГРУЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погрузя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Потапям, потопявам. Боряха ся още между смъртта и живота и сякоя вълна, която издигаше кораба им до облаците, за да го погрузи с ужасен шум в морските вирища, виждаше ся, че ще довърши участта им. П. Кисимов, ОА (превод), 63-64. Ако ли някои от них .. преминаваха реката, тогаз пак римляните нападаха връху им с меч и ги посечаваха или ги повращаха назад и погрузяваха във водата. Г. Кръстевич, ИБ, 126. Онова, що бе станало през онзи ден, подействува като наркотична билка връз него [града] и го погрузи в сън, подобен на смърт. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 11. погрузявам се, погрузя се страд. С останалийт елей помазва ся кръщаемийт, преди да ся погрузи във водата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 140.

ПОГРУЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; погрузя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Потапям се, потопявам се. Обр. Ние тряба най-напред да забележим, че г-н Дринов, който тъй строго осъжда другите за немарение в издирванията си, сам ся погрузява в едно чудно немарение. Г. Кръстевич, ОДК, 20.

— От рус. погрузить.

Списък на думите по буква