ПОГУ̀БВАНЕ

ПОГУ̀БВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от погубвам и от погубвам се. Момъкът .. не търпеше чуждите страдания и погубването било на човек, било на животно, било на растение. Д. Вълев, З, 115. — Чувал съм да казват, апостоле, че амбициите винаги убиват. Но когато тези амбиции са посветени не за лична изгода, а за благото на другите, тогава велико е и оправданието, и смисълът на погубването. Н. Никифоров, ПВ, 41.

2. Гибел, загиване. "Горко нам, братя! Дойде денят на нашето погубване. Може ли някой да оцени царя с всичко, което е по него?" Л. Каравелов, БР, 1931, кн. 6, 213. Не ще бъде зле да се .. приготви терен за едно отстъпление в ред, за да може да се избави България от погубване. С. Радев, ССБ II, 401. Гърците отразили нашествието на азиатските варвари и отървали от погубване европейската цивилизация. Н. Михайловски, РВИ (превод), 117.

Списък на думите по буква