ПОГУ̀БЕН

ПОГУ̀БЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от погубя като прил. 1. За живот, младост и др. — който е свършил преждевременно или е бил тежък, безрадостен; съсипан, провален. Риданията пълнеха тишината в стаята, дето притъмня вече, вопли безнадеждни на един погубен живот. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 138. Шибан и от кошмарите на хитлеристките концлагери, Вася жадуваше за боеве, за възмездие с цялата горещина на погубената си младост. В. Андреев, ПР, 85-86.

2. Остар. Който е убит или унищожен. Братята отслужиха деветини за погубения старец, изядоха по една паница варено жито. А. Каралийчев, ПГ, 22. Наистина — казваше той, като търсяше нещо странно в сълзите и кръвта на погубения цар — наистина Карл четеше мнозина поети. Ч, 1875, бр. 9, 398.

Списък на думите по буква