ПОГУЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГУЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погуля̀я, ‑я̀еш, мин. св. погуля̀х, св., непрех. 1. Гуляя малко, кратко време. Цеков се чукаше с Матейчо, с Райна и докторшата, видимо доволен, че му се удаваше случай да погуляе на чужда сметка. В. Нешков, Н, 274. Хайде да идем да повечеряме на топло, па да погуляем, както почтени хора. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 68. Често учениците във висшите наречени училища след обикновените свои умствени занятия посбирват се по неколцина на едно място, за да си погуляят. ВЦ, 1888, кн. 20, 34.

2. Само несв. Гуляя от време на време, понякога. Обича той, наистина, веселбата, обича шумния живот, ех, обича.. и да погулява. Т. Влайков, Съч. III, 29.