ПОГЪЛТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЪ̀ЛТАМ¹, ‑аш, св., прех. Гълтам (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време или в малко количество. Напущах София .., за да се разходя до Радомир и да погълтам чистия въздух на полята и планините. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 141. Вечер, когато младите момчета и момичета на градчето се разхождаха напред-назад по главната улица, д‑р Логоев и жена му също излизаха да погълтат малко прах. Д. Калфов, Избр. разк., 42. погълтам се страд.

ПОГЪ̀ЛТАМ², ‑аш, несв. (остар.); погъ̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд.

погъ̀лнат, св., прех. Поглъщам. Вълкът, когато нападне на стадото, не го изяда сичкото тоз час, но грабва една овца и я погълта. БКн, 1859, март, кн. 2, 198. Римляните стреляха с махини връху им [готите] камене като град и ги изпотрошаваха или.. реката погълташе судна и человеци. Г. Кръстевич, ИБ, 126. Обществената му деятелност, която го погълташе в течението на 5 години, му не позволяваше да напише книгата, в която той би доказал .., че хората тряба да са нравствени. С. Бобчев, ЖФ (превод), 32. погълтам се, погълна се страд.