ПОГЪРЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЪ̀РЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от погърчвам2 и от погърчвам се; елинизиране, елинизация. — Казват — почна той, че Кирил и Методий са гърци. Ами че грък в него време ще иска погърчването ни и съвсем нямаше да даде букви за звуковете "ч" и "ш" .. С тези звукове братята установяват за вечни времена езика и народността ни. СбЦГМГ, 54. Екзарх Йосиф не се сдържал и отново потропал на везировите порти: — Как може да допускате насилствено погърчване на Македония! Каква гръцка земя е тя? Хр. Бръзицов, НЦ, 283-284. Симеоновите войни имали и положителни резултати. Те освободили от византийска власт редица славянски области, които били заплашени от погърчване. Ист. Х и ХVI кл, 47.