ПОД

ПОД предл. 1. За посочване на място по-ниско, по-долу от нещо или някого, където се намира нещо или се извършва или се насочва действието. Противоп. над. На сушина, под стряхата, Петър поправяше някакво си колело. Елин Пелин, Съч. III, 57. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни шумящи сърдити талази. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. Римската мозайка от Ескус е открита през 1948 г. Сега е запазена под покрив и може да се види от всеки посетител. Ст. Михайлов, БС, 127. В една широка стара зала с опушени стени гореше голям огън на каменно огнище. Димът се виеше под тавана и търсеше място да излезе навън. Св. Минков, СЦ (превод), 56. Бъдещият император тогава [при пленяването] беше дете годиначе. Той порасна под българското небе. А. Каралийчев, С, 37. Прибраха зърното под сушина. Спря се под прозореца. Котка се мушна под кревата. // За посочване на място, намиращо се непосредствено до долната част или повърхност на нещо. Противоп. над. Доскоро се вярваше, че църквата "Св. Параскева" се намира под основите на турската джамия. Ст. Михайлов, БС, 98. Лицето ѝ беше продълговато, с тънки антични черти. То напомняше някоя от богородиците в древната византийска черква "Св. Димитър", които едва личаха под мазилката от хоросан. Д. Спространов, С, 6. Все пак ще ти дам за спомен едно малко охлювче — толкова малко, че можеш да го скриеш под езика си. Н. Райнов, КЧ II, 5. // За означаване на място по-ниско, по-долу от горната част на нещо. Противоп. над. Под голямата круша я чакаше Ненко. Т. Влайков, Съч. I, 107. Антон, който бе дежурен, бързо остави книгите под чина и се затича да намокри изтривалката. Сп. Кралевски, ВО, 122. — Я стига си се халосвал! — буташе го под масата Гергана. К. Калчев, ДНГ, 104. Тежка тишина се застоя под чадъра и само едрите капки, които се изцеждаха от стария дъб, потропваха по опънатото корабно платно. Ст. Сивриев, ПВ, 161. С предл. до. Нагази в реката до под коленете и се спря. △ Момчето бързо израстна и сега беше се източило до под рамото на баща си. △ Водата достигна до под последното стъпало пред вратата на къщата.

2. В съчет. със същ. вода, земя. За посочване на място по-ниско от повърхността, във вътрешността (на вода, земя). Противоп. над. Селото изглеждаше пусто — жените бяха по нивите, а мъжете под земята, в галериите на мината. Д. Спространов, С, 139. — Тиня ли? Защо пък тиня? — За да се зарием в нея там, на дъното, и да спим до пролетта. — Ама как бе, под водата ли? П. Бобев, ГЕ, 35. Подводницата от час плуваше под водата.

3. Обикн. в съчет. с числ. и същ. За означаване на количество, размер, величина, които са по-малки, по-ниски от посочените с числителното или съществителното. Противоп. над. Смокинг и фрак — това значи един минимален доход от няколкостотин хиляди, а щом си под този доход, все едно че си последен негодяй. Б. Райнов, ДВ, 90. Всичко е в ред бай Лазаре — отвърна слугата. Това беше трътлест момък под среден ръст, набит и в плещите, и в краката. Т. Харманджиев, Р, 32. Там долу щом печелиш под шейсет хиляди, значи, изобщо не си човек и може да се скъсваш от работа, но никой не те смята за човек. Б. Райнов, ДВ, 176. Заплатата му е под двеста лева. △ През декември температурата спадна много под нулата. // За посочване на по-ниска степен от тази, която има означеното

от съществителното. Работата е под нейните възможности. Филмът е под изискванията за класация.

4. За посочване на непосредствена близост до населено място, град, географска област; до, близо до, в близост до, в подстъпите на. Дали някой от тия бе чувал, че преди столетия българинът е имал царщина, а царщината му — войска? Че тая войска е стояла под Цариград, под Солун и Одрин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 121. България не закъсня да оцени неговите заслуги и го награди с орден за храброст, а под Пирот Белинов беше назначен за командир на 3-ия пехот. Бдински полк. Бълг. 1902, бр. 449, 1. Пък и землянките, които изкопаха високо в планината, току под оброчището, се наливаха с вода зиме и в тях беше по-лошо от гроб. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 417.

5. За означаване на начина, по който се извършва, става нещо. Към два часа след полунощ войската под строй пое към града начело с майор Николаев. В. Геновска, СГ, 311. Неприятелският кораб бързо се насочи на изток към Мадагаскар. Но двата кораба се спуснаха под остър ъгъл към него. Гр. Угаров, ПСЗ, 671. Всички къщи са еднакво големи, по един и същи план, и керемидите им са поставени една по една, под брой. Д. Калфов, ПЮН, 113. Хванахме се под ръка и внимателно си тръгнахме. К. Калчев, ДНГ, 105.

6. В съчет. със същ. форма, маска, предлог и (остар.) вид и несъгл. опред. с предл. на. За посочване на формата, начина, чрез които се представя външно, привидно нещо, някой. — Вие трябва да сте отскоро в града? — попита полицаят .. — Да, .. — отговори момъкът и изпод вежди погледна турчина — какво ли се криеше в тоя разпит под форма на любезно любопитство. Д. Спространов, С, 52. На сцената ярко е изразена омразата на Толстоя към лицемерието на стария строй, дето под маската на добродетелта са се извършвали най-тъмни и позорни дела, обезобразявал се е човешкият живот. Н. Лилиев, Съч. III, 227. Раковски организува цяла мрежа съгледатели, които под вид на предани турски чиновници услужват на руската армия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 338. Колчев, кой знае защо, започна все по-рядко да посещава дома на Калъчеви, отлагаше годежа под различни предлози. Ем. Манов, ДСР, 259.

7. В съчет. със същ. заглавие, наслов, псевдоним, име, название и под. За означаване как, с какво заглавие, име и др. е наречен и известен някой или нещо. Ще потвърди, вярвам, моите думи всеки, който е чел или прочете тия ред стихотворения, които съставляват едно цяло под надслов "Хоро". Езикът достига тук до най-високо художество. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. Десетина години преди Девети септември аз написах една приказка под заглавие "Ижо-Мижо и Клан-Клан" и я напечатах в тогавашния вестник "Кооперативна просвета". А. Каралийчев, С, 299. — Нека да допълня нещо по тази "треска от Манитоба" през XX век,.. Тя сигурно е съществувала и по други места, но е минавала под други имена — като грип, инфекциозен бронхит и пр. С. Славчев, ЖББ, 36. В Лугово той [Шлосера] живееше нелегално, а из околността се движеше с фалшива лична карта под чуждо име. К. Калчев, ЖП, 123. Под думата метрическа система се разбират сегашните френски единици (мерки) за дължина, повърхнина, обем, вместителност, тежест и монети. К. Кърджиев, А, 131. Публикуваше романите си под псевдоним.

8. За посочване на обстановка, обстоятелства, при наличието на които съществува нещо или се извършва, става нещо. Владо крачеше под дъжда и не усещаше дъждовните капки. Д. Спространов, С, 31. В суматохата на боя някои бяха забравили местата си, други лодките, а трябваше да товарят ранените и убити свои другари под стрелбата на немците. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Срещу воденицата се намираше червената ограда на "Нова Америка", .. , където пееха жени под съпровод на музика. Д. Спространов, С, 180. Ловчанци, .. живеят под заплахата, че турците могат всеки момент да разкрият тайната около нападението. Ив. Унджиев, ВЛ, 309. Под силна охрана, окован във вериги, Апостолът бива изпратен в София.Войниците маршируваха под такта на тържествените маршове. Детето заспа под звуците на нежната приспивна песен.

9. За посочване на обстоятелства на подчиненост, зависимост, ръководство или влияние на някого, на нещо. Вашият край е под мое владение, а никой от вас не иска доброволно да плаща данъците си. О. Василев, ЗЗ, 50. Буржоазията ще даде властта на всички, които управляват в неин интерес и под нейна команда. Г. Караславов, Избр. съч. I, 199. Той се впуща тук в изучаване на древните писатели.. Под въздействието на римските писатели той написа тук първия драматически опит — "Младият учен". БР, 1931, кн. 6, 184. Живяха десетилетия под диктатура. △ Вземам под закрила. △ Честване под егидата на ЮНЕ?КО. Под ръководството на Академията. Под председателството на Международния валутен фонд. // За означаване на участие или помощ от страна на някого или нещо. Случаят с прекратяването на черния шап в Стубел го издигна и пред очите на Петко. Под грижите на такъв лекар скотовъдството наистина можеше да се развие и да даде високи доходи. Ст. Даскалов, СЛ, 218. Беше започнал да излиза тогава, много по-рано и от "Новини", новият седмичник за литература "Ведрина" — под ре‑

дакцията на Антон Страшимиров. Т. Генов, ДОД, 64.

10. За посочване на условията, при които се извършва някакво действие. Стария управител [на хотела], както дочух, щели да го освободят под гаранция. К. Калчев, ДНГ, 86. От няколко месеца се бе развъртял да си прибере парите, що бе дал под лихва. В. Геновска, СГ, 238. Освен целия фабричен инвентар, готовата продукция, суровините, които ще приемем под опис, ще ни предадете всички налични суми и ценни книжа. Ем. Манов, ДСР, 469. Трябват ми взрив, капсули и фитил .. — Отде да ги взема? — От сина си. Коритаров се стъписа. — Как тъй от него. Нали всичко му дават на ръка, под разписки? Х. Русев, ПЗ, 248. Отдават земи под аренда. △ Под секрет.  Остар. След връщането на краля аз заявих, че мога да оттегля оставката си само под условието да ми се позволи да поизменя .. конвенцията. Бълг., 1902, бр. 456, 2. Ние предаваме горното под пълна резерва, защото не можахме да го проверим от официално място. БД, 1909, бр. 31. 2. Само под светлина растението може да произвежда хлорофил.

11. Диал. Със същ. нощ, вечер, есен и под. За означаване на време, което непосредствено предхожда настъпването на периода, означен със съществителното. Под нощ тикви цъфтят. Н. Геров, РБЯ IV, 109. Под вечер. Под есен.

12. Диал. Между две форми на едно повторено същ. при сравняване (първата в ед., втората в мн. и членувана) — за означаване, че някой или нещо се характеризира с по-ниско качество от означеното с повтореното съществително. Противоп. над. Не ща, мамо, Стефан, харен юнак, / че е Стефан юнак под юнаци, / а азе съм мома над момите. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 109.

ПОД

ПОД- I. Глаголна представка за образуване на глаголи със значение: 1. Извършване на действие откъм долната страна на нещо, напр.: подлагам, подкопавам, подпъхвам, подчертавам, подплатявам, подписвам, подравям, подхващам, поддържам, подвявам.

2. Извършване на действие в посока отдолу или надолу, напр.: подскачам, подхвърлям, подхлъзвам, подгизвам, подлизвам.

3. Поставяне на начало на някакво действие, започване на действието, напр.: подгонвам, подносвам, подкарвам, подхващам, подпалвам, подклаждам.

4. Довеждане на действието до резултат, напр.: подготвям, подменям, подреждам, подвивам.

5. Извършване на действие в слаба степен, напр.: подканвам, подтичвам, подскачам, подхилвам се, подвиквам, подгордявам се, подпитвам.

6. Провокиране на действие, оказване на влияние, напр.: подбуждам, подсещам, подтиквам, подхранвам, подсторвам, подучвам.

7. Извършване на действие бавно, постепенно, неусетно, напр.: подраствам, подгрявам, подбутвам.

8. Приближаване до нещо, напр.: подхождам, поднасям.

9. Придобиване на някакво качество, на някаква характеристика, напр.: подмладявам се, подновявам се, подпухвам, подлудявам.

10. Придаване на някакво качество, на някаква характеристика, състояние, напр.: подмладявам, подновявам, подсилвам, подкъсявам, подравнявам, подквасвам, подсирвам,.

11. Прибавяне на нещо към ястие, храна за получаване на определен вкус, напр.: подлучвам, подкиселявам, подслаждам, подсолявам, подправям.

12. Поставяне по-долу в някаква ценностна система, йерархия и под., напр.: подценявам, подбивам, подчинявам, подразделям.

13. Извършване на прикрито, измамно или користно действие, напр.: подкупвам, подлъгвам, подмамвам, подправям, подвеждам, подмилквам се, подслушвам, подшушвам.

II. Именна представка за образуване на съществителни от други съществителни (понякога и чрез прибавяне на наставка) със значение: 1. Лице, с по-нисък чин, звание и под. от посоченото в думата-основа, напр.: подпоручик, подполковник, подофицер, поддиректор, подкум, подсекретар, подуправител.

2. Подчинена институция, по-ниско стоящо звено, част на някаква организация, напр.: подкомисия, подстанция, подотдел, подсекция, подсистема.

3. Предмет или обект, разположен отдолу на нещо или по-ниско, по-долу от нещо, означено с думата-основа, напр.: подгорие, подземие, подзаглавие, подножие, подрасник, подопашник, подребрие.

III. Именна представка за образуване на прилагателни от съществителни със значение: 1. Който е разположен, намира се по-ниско, по-долу от означеното с думата‑основа, напр.: подпланински, подоблачен, подкожен, подезичен.

2. Който се намира по-ниско от повърхността на нещо, означено от думата-основа, напр.: подпочвен, подземен, подводен.

3. Който е в някакво подчинение, зависимост, напр.: подвластен, подзаконов.

ПОД

ПОД, по̀дът, по̀да, мн. (рядко) по̀дове, м. 1. Долна хоризонтална част на помещение, която обикн. е с някаква настилка, покритие. Насядали сме всички .. на дъсчения под и .. четем уроците си под бдителното око
на професора
. Ив. Вазов, Съч. II, 152. Влезнеше ли човек вътре, виждаше от пода до тавана да плува синя мъгла от цигари. Й. Йовков, ВАХ, 5. Подът и стените [на собата] са измазани с говежди тор, говеждият тор държи топло. В. Пламенов, ПА, 40. От вратата надолу се слизаше по няколко стъпала в широко помещение, изкопано в земята, а негде по средата на отъпкания пръстен под беше голямото огнище. Д. Талев, ЖС, 43. Във великолепно украсените някогаш с разкошни и скъпоценни килими.. стаи днес се друго не вижда, освен: голи надраскани стени и подът (дюшемето) със ситен пясък засипан. Хр. Ботьов, К (превод), 97-98. Циментов под. Каменен под. // Покритие на тази част на помещението. През последните две години в България се правят подови настилки от поливинилацетатни дисперсии, пълнители и пигменти, които придобиха известност под тривиалното наименование пластмасови подове. Н. Гудев, ПН, 26. Ламиниран под.

2. Спец. Долна част, основа на някои съоръжения, конструкции. На фундамента лежи дъното или подът на пещта. В някои случаи подът е издигнат над фундамента и се крепи на него чрез колони или крикове. Ц. Цветков, М, 218. Плоскостите, ограничаващи [минната] изработка от двете ѝ страни, се наричат стени; плоскостта, която ограничава изработката от горната страна, се нарича таван, а тази от долното страна — под. Х. Попйорданов и др., ПИ, 30-31.

3. Остар. Настилка от греди, дъски под покрива или горната стена на помещение; таван, потон. Нашето училище е една голяма стая. В тая стая има потон, под (таван) и четире стени. Д. Манчев, БЕ, 7. Под ся нарича и оная дъсчена настеля, която е под стрехата; качи са на пода. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 9.

4. Остар. и диал. Брашненик (във 2 знач.); брашнарник, брашник, мъчник2, мъчняк, пода. От една же страна .. има пробито място, отде смеляемое брашно пада и ся изсипва в четероъгълно от дъски сковано място, като ракла, и на дъно постлано с дъски. Него зъват под. Г. С. Раковски, П I, 82.

◊ Плащам пода. Спец. Давам пари за целия залог в хазартна игра. — Насьо Хаджигрозданов вместо да хвърли картите, каза спокойно: — Плащам пода. Д. Ангелов, ЖС, 32.

Списък на думите по буква