ПОДАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДА̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Поданик; подайник. Всичките народи, что са подавници на турците, ся наричат рая. Ив. Богоров, КГ, 201. Още му [на султана] повече благодарят верните му подавници, клети българе, за безкрайната негова милост, която умилно излива на тях. ЦВ, СбПер. п II, 14. Какво ще правят те [гърците] без нас? Таквиз свети и праведни душици, таквиз млечни овчици и таквиз щедри подавници. Г, 1863, бр. 10, 79.