ПОДАГРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДА̀ГРА ж. Мед. Хронично заболяване, при което се появяват деформации и отоци на ставите и периодични остри болки в тях поради нарушения в обмяната на веществата. Той беше на около 45-50 години, с продълговато зачервено лице на типичен пияница, с пенсне на носа и подути от подагра крака. Г. Райчев, ЗК, 23. Тази нощ помислих, че умирам, тъй зле ме хвана подаграта. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5435, 2. Беше страшно нощем, когато той получаваше пристъп на подагра. Н. Антонов, ВОМ, 158. На смущения в обмяната на пурините се дължи болестта подагра. При това заболяване по ставните повърхности се отлагат пикочна киселина и урати. Б. Койчев, Б, 89.

— Гр. ποδάγρα.