ПОДАДИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДАДИНЀ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. 1. Дарба (в 1 знач.), способност, талант; подадене. Подадине имаш ти, уста Никола, и затуй ти възложих да ме изографисаш в новата ми книга. М. Кремен, РЯ, 414. Дойде ѝ отръки тая работа, па види се, че и подадине трябва да е имала, та изпече много хубаво тоя занаят. Т. Влайков, Съч. II, 236. Мъка ли някаква имал да гаси войводата с тая гайда или си му е било подадине, не се знае, но известно е, че с гайдата веднъж спасил в Мурат-кория живота на дружината. Н. Хайтов, ШГ, 140. — Защо не постъпихте право? Вам е подадине повече адвокатството. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 161.

2. Присъщо, свойствено качество, характерен признак. Не ми е подадине да лаская и да притворствувам. П. Р. Славейков, ПХС, 2.

— Другa формa: подадиня̀.