ПОДА̀ЙНИК

ПОДА̀ЙНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Поданик; подавник. Не може царщината да излезе сама срещу подайниците си. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Сякий цар от Бога е поставлен, за да ни брани от неприятелите и злотворните человеци и да сохранява с повелението си живота, имението, честта ни, които са най-священи на сякий верен подайник. Е. Васкидович, ПП (превод), 91-92. На подайниците си бъди благ и милостив баща и господар. П. Тодоров, МГ, 42.

Списък на думите по буква