ПО̀ДАНЕН

ПО̀ДАНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. 1. За държава, народ и др. — който се намира под чужда власт, господство; поданически, подчинен, васален. Тези три поданни държави [Барбария, Триполис и Тунис] наедно с Мароко съставиха наречените Берберийски държави. С. Бобчев, ПОС (превод), 258. Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни. Хр. Павлович, Ц, 45. Този въпрос е за наредбата, която ще остане занапред с поданните досега области — България, Босна и Херцеговина. СПл, 1876, бр. 6, 21. Ваше величество и за училищата на секий вам поданний народ особита грижа и попечение има и действително показува. Е. Васкидович, ПП (превод), б.с. Наследството на великия оний завладетел Атила, който .. имаше подвластни и поданни цари .., има истата участ, която и наследството на македонския оний цар. Г. Кръстевич, ИБ, 411-412.

2. Като същ. мн. поданни<те>. Поданици. "Вий забравихте кой какъв е: ти, царю, не помнеше, че си цар, а другите забравиха, че са твои поданни." Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 124. Аз часто размишлявам за онова, что има да излезе от ония права, что дава султанът на християнските си поданни. АНГ I, 459. Честта за уравнението на християнете с мюсюлманете в гражданско отношение и за обезпечението на поданните от всякакви насилия била предоставена за приемника на Меджида. С. Бобчев, СОИ (превод), 180.

Списък на думите по буква