ПОДАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДАНИЦА ж. Остар. 1. Поданичка. Именувам се Даринка Бориславова Стойкова, по народност сръбкиня, българска поданица. РД, 1950, бр. 90, 2.

2. Държава, която е под чужда власт, господство. Само когато изгуби този си защитник [цар Самуил], тогаз само Българоктон може да постигне целта си — да стане България византийска поданица. Т. Шишков, ИБН, 196.