ПО̀ДАНИЧЕСКИ

ПО̀ДАНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който се отнася до поданик, който е присъщ на поданик. Да тури [турското правителство] в обкови и умственото развитие на тоя народ, който в разстояние на 450 години знаел най-добре да ся отнася с един миролюбив поданически начин. ДЗ, 1867, бр. 6, 22.

2. За държава, народ и др. — който се намира под чужда власт, господство; подчинен, васален, поданен. Турция .. като че беше държава силна, а между поданическите ѝ народи и между нейните съседи ставали големи препирни за кой ще наследи "болния человек". Г. Бенев, БК (превод), 21. Ако.. някой печата и обнародва вестници, книги или вредителни листове против държавата, правителството или против един от поданическите народи .., зима му ся глоба. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 40.

Списък на думите по буква