ПО̀ДАНИЧЕСТВО

ПО̀ДАНИЧEСТВО, мн. няма, ср. Остар. Поданство. Съобразно с възприетата от високославната Порта наредба за елинските поданици, някои от тях приеха османското поданичество и си останаха на местата. С. Попов и др., ТБП, 39. Оний четверток през нощта местната полиция.. бастиса една къща ..; тамо намери до тридесят души от разно поданичество. ЦВ, 1857, бр. 23, 118. Наумяванието на българската слава в сравнение на сегашнето несносно поданичество размъщаваха чувствителните духове. ДЗ, 1867, бр. 7, 25.

Списък на думите по буква