ПОДА̀ТЕЛ

ПОДА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Човек, който подава (в 5 и 6 знач.) писмо, телеграма и др. или някакъв документ в съответно учреждение. У дома ме чака поща.. Преглеждам адреса, името на подателя. Жоакин .. ми праща вестник. М. Вълев, ПСС, 42. Чиновничката, учудена от интересната телеграма, вдигна глава да поразгледа подателя, но Ралев подхвърли набързо банкнота и без да дочака разписката и остатъка от парите, избърза навън. О. Василев, Т, 78-79. Лично аз посъветвах пощенския да сортира писмата по азбучен ред, преди да ги разнася на получателите, а в случай на неправилен адрес се връща веднага на подателя с обратна поща. К. Калчев, СР, 30. Подателите на жалбата ся допущат да дадат пред съда словесни обяснения. ВП, 104.

2. Остар. За бог, божество — лице, което дава, което е създател, творец (на блага). Всякой е длъжен да чествува Бога и да му служи като на един творец и Господ на всичко и като подател на всите истински добрини. П. Р. Славейков, ПЧ, 72. Рече на человеците си да благодарят Бога, подателя на сичките благости, който помогна, за да сполучи опасното им предприятие. П. Кисимов, ОА I (превод), 40. Перун, в лицето на Св. Илия .., в много места на Русия се почита като покровител на земеделието, подател на плодородието. М. Дринов, ППБН, 77.

Списък на думите по буква