ПО̀ДАТЕН

ПО̀ДАТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. и диал. Който обича да подарява, да дава; щедър, дашен. Податна ръка не се сече. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 55.

ПОДА̀ТЕН

ПОДА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Който е свързан с плащане на данъци. Хората на труда заявяват, че един данък, сложен на една несправедлива база .., не може да отговаря на реалните податни сили на търговеца, индустриалеца и занаятчията. БД, 1909, бр. 6, 1. Числото на податните съсловия са умалило — от данъците били освободени духовенството, чиновниците, артистите, лекарите, учителите и пр. Н. Михайловски, РВИ I (превод), 307.

— От рус. податно̀й.

Списък на думите по буква