ПОДБАДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБА̀ДАНЕ¹ ср. Остар. Отгл. същ. от подбадам¹ и от подбадам се; подбуждане, подтикване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОДБА̀ДАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от подбадам² и от подбадам се; подбождане, подшиване.