ПОДБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДБЍВАМ1, ‑аш, несв.; подбѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. подбѝт, св., прех. 1. Натъртвам, набивам2 (краката или ходилата си при продължително ходене, натоварване). Мнозина започнаха да изостават. Най-напред насядаха ония, които бяха подбили краката си. П. Илиев, ЛВ, 72. По време на пътуването той си бе подбил краката и едвам пристъпваше. М. Гръбчева, ВИН, 384.
2. С удари или натиск намествам нещо навътре, за да застане по-плътно, по-устойчиво някъде; набивам2. Полето бе още пусто. Далече само потракваха търнокопите на работниците, които подбиваха релсите. О. Василев, Т, 18.
3. Спец. Набивам2, забивам2 греди и др. около нещо или в основата на нещо, за да го направя по-здраво. Пътят трябуваше да ся прокара през тръсища и блата..; нъ Стефенсон подби.. широк плет от гряди. Й. Груев, СП (превод), 49. подбивам се, подбия се страд. Колкото по-здраво се подбиеха траверсите, толкова по-устойчив ставаше пътят. ВН, 1962, бр. 3289, 2. Пробивно-взривните работи в скалния забой се извършват както обикновено, преди взривяването обаче трябва да се подбиват трупчета, които да поддържат горнището в разширението в близост до галерията, за да не пропадне. Х. Попйорданов, ПИ, 164.
ПОДБЍВАМ СЕ несв.; подбѝя се св., непрех. 1. За крака, ходила и под. — натъртвам се, набивам се при продължително ходене, натоварване. Вървях цяла нощ .. Бях уморен и гладен, краката ми бяха се подбили и ужасно ме боляха. М. Марчевски, ОТ, 70. Подбиха се нозете му, разраниха се, но не отвори уста да се оплаче. Д. Талев, И, 257. Още първия ден дванайсет коня излязоха от строя — краката им се подбиха и те окуцяха. Ст. Марков, ДБ, 509. Девят години ей стана, / как та Стойене търсиме, / пятите ни са подбиха. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 92. // Рядко. Краката или ходилата ми се натъртват, набиват при продължително ходене, натоварване. Двамата ни другари в синджира .., боси по дребните камачки, така са бяха подбили, щото на два ката
вървяха и постоянно хленчеха като малки деца. З. Стоянов, СБВ III, 185.
2. За брадва, остро сечиво и под. — загубвам остротата си, ставам тъп; притъпявам се, затъпявам2, затъпявам се. Кирките бързо се подбиха, трябваше да удрят силно и да хабят много сили. М. Марчевски, МП, 114. Не си удряй брадвата о камък (ако не щеш да са подбива). Послов., П. Р. Славейков, БП I, 311.
ПОДБЍВАМ2, ‑аш, несв.; подбѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Отправям към някого обидни, хапливи шеги; подигравам, осмивам. — Коя от воюващите страни ще капитулира до Нова година? .. — За мене не е ясно — отговори с лека насмешка старият учител. — За Вас, господин Русинов, и Порт Артур може още да не е паднал — подби го Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 104-105. — Аз обичам героинята Анна Каренина.. — Ти си положително луда. — Аз обичам лудите .. — Ти си чудовище тогава — подбиваше я Стремски, не без малко сръдница. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 112. — Е? — подби го Тодораки. — На тебе ли остана да мислиш за слободата? Д. Немиров, Б, 140. Моминство, но — уж се момей, / а само се гаври, подбива момците: / ерген ли е — ще го припей. К. Христов, Избр. ст, 306. // Разг. Подхвърлям шеги, закачки на някого; закачам2, подбивам се. — Илич, кашавар ли те направиха? — подби го един партизанин, като го видя да се върти около казаните. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 356. — Защо не сте се... оженили досега? — Че... престарял ли съм? — подби я леко той. Г. Караславов, ОХ IV, 382.
ПОДБЍВАМ СЕ несв.; подбѝя се св., непрех. Разг. Самост. или с предл. с. Отнасям се към някого с присмех, насмешка, като му отправям обидни, хапливи шеги, говоря или правя нещо, което го обижда, унижава; подигравам се, присмивам се. — И ти го мразиш, и всички се подбиват с него, но той [Клинче] е по-добър от всички. Д. Талев, ЖС, 387. — Той е млад още... всички му завиждат, пречат му, но скоро ще му се кланят. Не се съмнявай — така ще бъде .. Ти се подбиваш, но само .. да чуеш как декламира... Г. Райчев, Избр. съч. II, 133. Паисий отбелязва, че сърбите нямат пълна история .. Когато говори за сръбския крал Стефан Неманя, намира повод да се подбие със сърбите, задето твърде наивно и безосновно съдят за своя владетел. Б. Пенев, НБВ, 54. Секи с нея се гавреше и подбиваше, още и в очите ѝ. Ил. Блъсков, СК, 48. // Подхвърлям шеги, закачки на някого; шегувам се, майтапя се, закачам се, подбивам2. — Ралица само ми се смее и се подбива с мене. Нали чу, твоя милост, какво ми надума преди малко? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 202. — Не се оплаквай. От двете опиянения — очите на Велислава и старото вино — щеше да ти стане много. — Леко ти е на тебе да се подбиваш, а питаш ли какво ми е? М. Смилова, ДСВ, 55. — Поздравям те с успеха. Дори по този случай ви каня днес на вечеря у Макс. Загледах го с недоумение: подбиваше ли се, сериозно ли говореше! Г. Райчев, Избр. съч. II, 194.
◊ Подбивам си / подбия си шега. Диал. Подбивам се. Марко си на дете говори: / "Айде, дете, девер да ми станеш!" / А дете му тиом отговара: / .. / "Ти си с мене шега не подбивай — / да не дигнем некой студен камик, / че разцепим глава на четири." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 24. Ти че си либе залибиш, / с мен че си шегу подбиеш. Нар. пес., СбВСтТ, 102.
ПОДБЍВАМ3, ‑аш, несв.; подбѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. 1.Накърнявам доброто име, намалявам авторитета и под. на някого или нещо; уронвам. Напразно злите езици се стремят да подбият авторитета на г-н поета министър, разправяйки, че интервютата сам-самичък си ги писал. Хр. Смирненски, Съч. III, 101. Спомням си с какво нежелание вкусих от месото на оная сърна, и то от страх да не би отказът да подбие мъжкото ми достойнство пред толкова родственици от двата пола. А. Христофоров, О, 62. В Габрово майсторите били привиквани в еснафския съвет .. за калпава работа; такава се смятала, когато някой ножар работел ножове без стомана, с което подбивал реномето на изработваната от еснафа стока. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40. // Ставам причина да намалее, отслабне доверието, вярата и др. на някого в нещо, някого. Рекох пак да не я закачам, да не подбивам нейната вяра. Т. Влайков, Съч. II, 61. С това той мереше да подбие доверието на селяните към сегашните общинари. Т. Влайков, Съч. III, 88.
2. В съчет. със същ. цена. Ставам причина пазарната цена на дадена стока да се понижи поради това, че я продавам по-евтино. — Ще изработвам и хубава стока .., после ще продавам по-евтино от другите, макар и с по две пари. — А, по-евтино! — дигна строго лице към него майстор Кочо. — Така не може. Цените ли ще подбиваш? Д. Талев, ЖС, 110. Предлагаше [Борис] да се намерят по-предани на фирмата, т.е. по-безскрупулни агент-купувачи, които да пускат между производителите лъжливи слухове и така да дискредитират другите фирми и да подбиват цените. Д. Димов, Т, 62. // Ставам причина заплащането, стойността на определен вид труд да се понижи поради това, че приемам да работя срещу по-ниска заплата, надница. — Слушай .., дадохме ти да поспечелиш нещо, но стига вече толкова. Все пак няма да те оставим да подбиваш надницата и да вземеш хляба на другите от синдиката. Б. Райнов, ДВ, 140. Те пъдят възрастните работници и ги заместват с деца и жени, защото на децата и жените
могат да платят по-малко... По тоя начин много и много работници остават без работа и за да не гладуват, подбиват още повече заплатата на ония, които са на работа. Г. Георгиев, Избр. пр, 79. Сдружението на бояджиите е решило да стъпи на почвата на по-ефикасна защита на своите професионални интереси, които са значително застрашени от наплодилите се чирачета — бояджии, които подбиват цената на бояджийския труд. БД, 1909, бр. 24, 3.
3. Ставам причина дадено производство, занаят и под. да западне, замре, като го конкурирам, измествам. Той се оплака, че новите майстори, по-учени и свършили училища, бяха подбили вече съвсем старото иконопиство. Й. Йовков, Ж 1945, 91. Това, че кооперацията сега щеше да подбие търговията на тъста му, го засягаше, макар и не тъй дълбоко. К. Калчев, ЖП, 32. подбивам се, подбия се страд.
◊ Подбивам / подбия цената на нещо. Ставам причина нещо да загуби предишното си голямо значение, ценност. Тази сравнително изобилна продуктивност е поставила своя печат върху произведенията му — те съдържат много и съществени недостатъци, които подбиват цената на здравата прогресивна тематика и на интересния фактически материал. С, 1951, кн. 2, 182.