ПОДБЍРАМ

ПОДБЍРАМ1, ‑аш, несв.; подбера̀, ‑ѐш, мин. св. подбра̀х, св., прех. 1. Избирам измежду всички предмети или хора най-добрите, най-подходящите, притежаващи необходимите качества. Стопанките подбират по-младичките, по-крехките краставички, за да ги сложат в саламура за през зимата. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 324-325. — Временно тук ще го [пианото] оставим! — посочи [Графът] полянката пред една скала. — Бързо постелете дъски! Равни подберете! Бл. Димитрова, ПКС, 292. Ако не искаме да стоим на опашката на световната наука, трябва да подбираме хора, които най-добре си разбират от работата... П. Вежинов, НБК, 245. С отстраняването на Стамболов Фердинанд се стремял да установи свой личен режим. За да укрепи личното си управление, той подбирал за министри лица, удобни нему политически. Ист. VII кл, 105.

2. В съчет. със същ. думи и под. Служа си с, използвам най-точните или подходящи за определен случай думи, изрази. Тя говореше тихо и подбираше по-кротки думи, особено спрямо Ния. Д. Талев, ПК, 9. Гогов напъваше цялото си внимание да подбира красиви фрази, които случайно беше запомнил от тостовете. Х. Русев, ПС, 106. // Разг. Служа си с учтиви, любезни думи и изрази, без да използвам грубости, цинизми и под. — Господин офицер, аз съм служебно лице и вие сте длъжен да подбирате изразите си. Д. Вълев, З, 145. Така говориха още дълго, най-вече Лазар Глаушев и Грета, повтаряха едно и също .., докато започнаха да викат с все сила и не подбираха много думите си. Д. Талев, ЖС, 297.

3. В съчет. със същ. средства. С отриц. Служа си с, използвам всякакви средства, включително и нечестни, непочтени, за постигане на целите си. Търговците и мекеретата им в селото зарязват скритата враждебност и преминават към открита борба, жестока и безогледна, без да подбират средства. Д. Фучеджиев, Р, 229-230. Обвиняват ви в какви ли не неща.. Че изобщо не сте подбирали средства, за да се наложите самовластно в ротата. П. Вежинов, ВР, 247-248.

4. Непрех. Разг. С отриц. Консумирам всякаква храна, алкохол и др., без да имам изисквания, претенции по отношение на качеството или вида им. Бай Драго не подбира — каквото му попадне: вино, ракия. К. Калчев, ДНГ, 130. Купи първо качество цигари, три-четири трето — пушачите келепирджии не подбираха. Ако ще и четвърто да ги черпиш, не отказваха. Кр. Григоров, Р, 238. Той много не подбира — яде всичко. подбирам се, подбера се страд. Тинчо се отстрани, извади кърпичка и започна да трие запотеното си лице. Не беше лесно да се подберат единадесет души между толкова кандидати. П. Проданов, С, 69. Представата за Тихонов щеше да бъде по-пълна, ако се подберяха и други хубави разкази от него. С, 1952, кн. 11, 191. Маскировката е най-добра, когато се подбират такива цветове, които при отражението на светлината съвпадат с околния фон. Физ. VII кл, 123.

ПОДБЍРАМ

ПОДБЍРАМ2, ‑аш, несв.; подбера̀, ‑ѐш, мин. св. подбра̀х, св., прех. 1. Разг. Накарвам някого да тръгне с мен в някаква посока, повеждам някого със себе си някъде; забирам3. Додето даскалуваше още учител Климент .., чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Облече припряно децата си, подбра ги и тръгна с тях веднага към града. Г. Русафов, ИТБД, 52. Следователят с лекаря пристигнаха в Болярово следобед, подбраха кмета, за да идат до гьокленския яр, на самото място при убития бей. А. Страшимиров, ЕД, 161.

// Разг. Отвеждам насилствено някого със себе си при арест и др.; подкарвам, забирам3. От общината го [Кръстю] подбра един стражар и го откара в околийското управление. Г. Караславов, ОХ I, 463. Пак тръгна мълва по чаршията за Лазара Глаушев — подбрали го към конака, може и да го затворят! Д. Талев, ПК, 284. Харалан беше на шест години, когато румънските жандари подбраха баща му — и повече не го видя. А. Гуляшки, СВ, 52. Тия [турците] го подбраа, та го откараа, / та го откараа през средната вода. / Тамо го убиа и в вода фърлѝа. Нар. пес., СбВСтТ, 974. // Разг. Накарвам, принуждавам животно да тръгне в желаната от мен посока; подкарвам, забирам3. Привечер подбра стадото към козарника, пръчът съпроводи козите, но не влезе в козарника. Й. Радичков, СР, 17. Другите тръгнаха, като подбраха добитъка пред себе си. Й. Йовков, АМГ, 223.

2. Разг. Нахвърлям се върху някого с упреци, ругатни, нападки или с удари; започвам1, подхващам, захващам1, почвам, подземам1, емвам, забирам, подемам. Върна се [Панчо] ядосан. Смушка Куна и я подбра с ругатни. В. Ченков, СНД, 165. Па и работата заряза по едно време. Болна била .. Хеле като я подбрах: "Живота ли — викам — искаш да ми развалиш!" Б. Несторов, АР, 275. — "Няма да те дам аз на тоя разбойник, ще те пречукам и пак няма да те дам..." Тошка не се съгласи и тогава Арнаутката я подбра с хурката си... Г. Караславов, Тат., 27. — От нивите им и от колата им няма да им вземате воловете вече, чухте ли? — Ами от ливадите, беим? — извика бързо един циганин. — Не разбираш ли, че и от ливадите бе! — изрева Рашид и ги подбра с камшика. Ц. Гинчев, ГК, 302.

3. Повдигам леко долния край на рокля, пола и под., обикн. за да не ми пречат при движение; запретвам1, подхващам. — Добър вечер, батьо Тошо! — обади се Добра, като подбра полата си и скочи чевръсто от колата. Г. Караславов, С, 7. Водата беше бистра... Елка се събу, подбра полата си и заскача по минувките — едри камъни, наредени от единия бряг до другия. Л. Галина, Л, 10. Лейла бързо се обърна, сетне подбра дрехата си и се изкачи горе, застана срещу майка си смутена, уплашена. Д. Талев, И, 193. Попът тръгна уплашен, като подбра расото си. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 36.

4. Диал. В съчет. с числ. Започвам1 определена възраст, означена от числителното; подкарвам, подхващам, влизам, навлизам. Кога подбра Ненко двайсе и втора година, вуйчо му Димо .. свика всичките Ненкови роди в бащината му къща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. Прошарен кичур, преди още да е подбрал и тридесетата си година! Гледай ти, гледай ти! Б. Обретенов, С, 195. — На колко си години? — Осемдесет и една подбрах. А. Каралийчев, НЧ, 85.

5. Остар. Със след. изр. със съюз да. Започвам1 (в 1 знач.), почвам, захващам1, подхващам. Така като подбере някой отначало да чете с внимание тая книга ["Извод от физика"], не ще се бръка и запира, че не разумява. Н. Геров, ИФ, 1. Еднаж, кога учил едно тъпоумо дете, подбрал да го хока и да му ся кара. Й. Груев, СП (превод), 249. — Аз ли да дам на гол учител дъщеря си? — подбра да вика и да тряска кръчмар Иван. Й. Груев, КН 4, 39.

6. Непрех. Диал. Тръгвам (в 1 знач.), поемам (в 26 знач.); запътвам се, потеглям, подбирам се. Ние пък с брат ми вземахме секира и търнокоп и подбрахме към гората да видим окапали пънове. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Щом подберяха по нанагорнището, воловете едва-едва се поклащаха. Кр. Григоров, ОНУ, 34.

7. Диал. Непрекъснато и настойчиво искам нещо от някого; врънкам. В делничен ден [Рада] носи празнична премена! Па не стига ѝ това, ами подбрала мъжа си да ѝ купува по-хубави, по-скъпи дрехи. М. Георгиев, Избр. разк., 61. Подбрал ме е да му дам да яде. Н. Геров, РБЯ IV, 76. подбирам се, подбера се страд. от подбирам (в 1-5 знач.). От изложените дати виждаме, че едвам от 10-15 години се е подбрало по-множко да се.. изработва полето на българската народна книжнина. Н. Бончев, Съч. I, 132.

ПОДБЍРАМ СЕ несв.; подбера̀ се, св, непрех. Диал. Тръгвам (в 1 знач.), поемам (в 26 знач.); запътвам се, потеглям, подбирам2. — А те [бабичките] какво викат? — питам. — Ка щяло да викат... умълчаха се, па се подбраха подире ми коя с чирепче, коя с купа или стомна... Н. Хайтов, ПП, 21.

Списък на думите по буква