ПОДБОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДБО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; подбода̀, ‑ѐш, мин. св. подбо̀дох, прич. мин. св. деят. подбо̀л, св., прех. Остар. и диал. 1.Напъхвам, втиквам края на дреха (пола, ръкави и др.) при запрятане или краищата на завивка и др. някъде, в нещо, за да ги закрепя неподвижно; подпъхвам. На пътя сред калта бе застанала същата млада жена от колибата, подбола фустата си в единия край. Н. Нинов, ЕШО, 24. Жени, запретнали ръкави и подболи престилки, се суетяха около прясно варосаните къщи. И. Волен, МДС, 112. Тя не знаеше как да възприеме всичко това, какво да отговори, затова несръчно пооправи одеялото към краката на болната, подбоде го отстрани, погали я мълчаливо и излезе. Кр. Кръстев, К, 232. Бобев беше поканен да остане на вечеря. Той седна на почетното място на масата, с привичен жест подбоде салфетката в отвора на жилетката си и пристъпи към яденето бавно, но методично. Ем. Манов, ДСР, 269. Тоя гайтан [прерамка] се носи през раменете и служи, когато работят селяните, да подбождат в тях широките си ръкаве. СбНУ ХХIХ, 268.
2.Подшивам (Н. Геров, РБЯ IV); подбадам2. подбождам се, подбода се страд.