ПОДБРА̀ДИЕ

ПОДБРА̀ДИЕ, мн. ‑ия, ср. Мека част под брадата на човек или под долната челюст на животно или клюна на птица; подбрадник. Ибрахим сложи зехтин, заглади острието [на бръснача], опита го на нокътя си, после пак равномерно, внимателно застърга подбрадието на господаря си. Ст. Дичев, ЗС II, 528. Ако противогазната маска е изготвена или избрана правилно и по размери, тя трябва плътно да приляга към повърхността на челото, слепите очи, скулите и подбрадието на разстояние, не по-малко от 2-3 см. Н. Иванов и др., ГО, 59. Извика баджанака си Иван, двамата гътнаха свинята и Велико заби големия нож в тлъстото ѝ подбрадие, както го беше учил на времето дядо му Макавей. С. Северняк, ИРЕ, 59. Тънка черна ивица отделя ослепително бялото му [на пингвина] подбрадие от късата шия. Е. Аврамова, МС, 38.

Списък на думите по буква