ПОДБУДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБУДЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който е подбудил някого към извършване на определено действие; подстрекател. — Да са проклети тия Радиловци, че убиха Алеко! — Не толкоз те — добави Величков, — колкото техните подбудители — интелектуалните убийци на Алеко. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 281. Отон, след като отстрани подбудителите на бунта, върна се и си вземаше сбогом с ония, които заминаваха. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5492, 2. На другия ден Боян Златев внесе в Академическия съвет предложение за наказване подбудителите на акцията от 17 март. А. Гуляшки, Л, 436. // Юрид. Лице, което е подбудило някого към извършване на незаконно дея‑

ние, престъпление. — Ограби банка, открадни брилянти, пък тогава ми ела! .. — Ще открадна брилянти, но тогава вие ще бъдете мой подбудител. Това също се наказва. Ив. Остриков, СБ, 29. Чл. 181. Убийство, наранявание и удряние, ако ся извършат заедно с въстание, грабеж и обир, то освен дето ся наказват същите дейци на тези .. престъпления, наказват ся още и подбудителите. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 49. ^● Обр. Тази любов на притяжание има своята полезна страна в человека.., в света. Тя е един от най-силните подбудители на трудолюбието. Ч, 1871, бр. 20, 616.