ПОДБУЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБУ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от подбуждам и от подбуждам се. Една седмица след това получих писмо от училищната инспекция, че съм уволнен от село Батановци за подбуждане на селяните в бунт срещу държавата. Ал. Спасов, С, 36. По негово подбуждане се е устроило най-напред в Лом едно таквоз [женско] дружество под име: "Помощник на българската просвета". Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 259.

— Друга (остар.) форма: подба̀ждане.