ПОДБУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДБУ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; подбу̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подбу̀тнат, св., прех. 1. Бутам (в 1 и 2 знач.), бутвам (в 1 знач.) леко някого или нещо, за да го накарам да се придвижи, премести напред. — Какво е станало? — учуди се продавачът. — Аз ви виждам за пръв път. — Мене за първи път, а него? — дамата подбутна напред изплашеното момче. ВН, 1959, бр. 2533, 4. Изплавалата от облаците луна осветява съсипаното лице на Ралчо, който подбутва прегърбения от тежестта на чувала дядо Мишон. — Бързо и тихо! — командува Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 25. С щедра ръка той раздаваше на малките немирници от лакомия плод, подбутваше с тояжка магарето изотзад и се провикваше: "Къзълджик [дренки]!" Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. Иванчо .. подбутнал [вратичката] и влезнал навътре. СГ, 1894, кн. 1, 458. // Бутам леко нещо настрани. Защо подбутваш хляба? △ Не подбутвай книгата към другаря си, ти чети!
2. Бутам леко, докосвам някого с ръка, лакът и др., като слабо го разклащам, за да привлека вниманието му или с друга цел; побутвам. Събуди се и Емилия. И .. видя шмайзера, с който Чавдарчо беше спал, а сега я подбутваше, за да ѝ се похвали. Ст. Даскалов, СЛ, 237. Невястата заръчва на зета, когато отидат .. и седнат на софрата един до друг да вечерят, ако тя го подбутне, той тряба да престане от яденето, да не яде. СбНУКШ ч. III, 98.
3. Само несв. Бутам (в 1 и 2 знач.), бутвам (в 1 знач.) леко от време на време нещо или някого. Двама останаха при огъня и току подбутваха горящите главнички. Ив. Хаджимарчев, ОК, 407.
4. Прен. Разг. Подбуждам (в 1 знач.); подтиквам. Бил голям пакостник, ала умеел да прикрива своите пакости. Подбутвал други да ги вършат, а той се ползувал. Ц. Церковски, Съч. III, 277. Колкото по̀ [мъжът ѝ] настояваше да се откаже от почивката си на морето .., толкова повече тя го подбутваше по-скоро да тръгнат. Ст. Даскалов, ЕС, 238. — Е, да почнем от по-лесното, пък после ще видиме и за по-мъчното — отговори Велко, но повече, за да подбутне старците да се изкажат. Д. Талев, И, 473. В старо време за него [българския народ] са липсували ония условия, които са подбутнали старите гърци да усъвършенствуват поезията си. Ч, 1875, бр. 9, 407. подбутвам се, подбутна се I. Страд. от подбутвам. II. Взаим. от подбутвам във 2 знач. Щом я видяха моканите, прехапаха си езика. Взеха да се споглеждат, да се подбутват. Й. Йовков, ВАХ, 106. Мълчаливо пристъпват и децата. Отвреме-навреме те поприбързват, настигват се, за да се подбутнат с лакът и пак се връщат при родителите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143.