ПОДВАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДВАЛ м. Остар. и диал. Греда, която се подлага отдолу под нещо (каца, бъчва и под.), за да не лежи то направо на земята или за да го подпира; подмол. Градил е Господ, градил е, / едно му кересте не стигна. / Чудил са Господ, дзверил са / отде да земе кересте. / Ангеле са му казали: / "Пусти си чума мория, / лудете да си измори!" / .. / Пусти си чума мориа. / Че била чума, че

трила, / на нощ до триста и трийсе, / на ден по двеста и двайсе: / старите луде [люде] — подвали, / стредните луде — диредзи [диреци].Нар. пес., СбНУ ХLIV, 333.

ПОДВА̀Л м. Остар. Книж. Подземно помещение, подземие. Докато фрицовете се окопитят — с ръчна бомба ще ги задушиш в подвала! П. Славински, ПЩ, 426. Повече от два взвода се втурнаха в помещението на охранителната рота, която се намираше в подвала на северния флигел на сградата. П. Илиев, ЛВ, 341.

— Рус. подва̀л.