ПОДВЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЀДА ж. Нар.-поет. Сводница; подведница. Се разбуди лудо младо, / мала мома не си найде. / .. / Со перница се караше: / — Ти пернице, ти подведо! / Ти подведе мала мома. Нар. пес., СбНУ VI, 12.

ПОДВЕДА̀¹. Вж. подвеждам¹ и подвождам¹.

ПОДВЕДА̀². Вж. подвеждам² и подвождам².

ПОДВЕДА̀³. Вж. подвеждам³ и подвождам³.