ПОДВЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДВЗЀМАМ1 и ПОДВЗЍМАМ1, ‑аш, несв.; подвзѐма, ‑еш, мин. св. подвзѐх, прич. мин. св. деят. подвзѐл, прич. мин. страд. подвзѐт, св. Разг. 1. Прех. и непрех. Обикн. след пряка реч или със същ. думи, разговор и под. — Започвам1 (в 1 знач.), захващам1 (в 1 знач.) (да говоря, приказвам); подхващам, подемам, подземам1. — Я вземи, тейко, вземи да хапнеш — подвзе Жела. Й. Йовков, Ж 1945, 33. — Соколов — подвзех аз .. — Знаете ли кой бе човекът в първата кола? Н. Попфилипов, РЛ, 132. — Войводата каза самата истина, царю — подвзе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Като се приближих при тях и ги поздравих, аз подвзех така приказката: — От Сврачево ли сте, байовци? М. Георгиев, Избр. разк., 181.
2. Прех. Продължавам да върша нещо, което съм прекъснал за известно време; подновявам, подхващам, подемам, подземам1. — Гладстон е говорил глупости — каза черноокият момък и подвзе прекъснатия си разказ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8. Сартуна се спусна към него, целуна го звучно и бързо пак подвзе играта си. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 165.
3. Прех. Подхващам (в 10 знач.) нещо, започнато от друг и започвам да го следвам, развивам; подемам, подземам1. Татко Пиер подхвърли идеята съвсем предпазливо, а Зара я подвзе веднага. Д. Димов, Т, 45. Те казаха каквото имаше да кажат .. и ако нещо не е доизказано, наследниците им ще подвземат.. недоречената им реч — за да я доизрекат. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 70.
4. Непрех. Поемам (в 26 знач.), тръгвам, запътвам се. Белият жребец на кастрофилакта и неговият черен опрашен кон подвзеха дружно по пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 247. Завчас изскочи селянин .. / Прекръсти се, подвзе нагоре пак, / с мотиката на рамене. Ив. Вазов, Съч. III, 133. подвземам се и подвзимам се, подвзема се страд. Викът "Шуми Марица" се подвзе и от други присъствуващи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 67.
ПОДВЗЀМАМ2 и ПОДВЗЍМАМ2, ‑аш, несв.; подвзѐма, ‑еш, мин. св. подвзѐх, прич. мин. св. деят. подвзѐл, прич. мин. страд. подвзѐт, св., прех. Диал. Отправям към някого шеги, закачки; подбивам2, подземам2. По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подвзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. — Той нема фасон ма, де ще иде — не млъкваха около него и все го подвземаха, все се шегуваха. Н. Нинов, ЕШО, 12.
ПОДВЗЀМАМ СЕ и ПОДВЗЍМАМ СЕ несв.; подвзѐма се св., непрех. Диал. Подигравам се, шегувам се; подземам се.