ПОДВИЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍЖВАМ, ‑аш, несв.; подвѝжа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Движа (в 1 и 2 знач.) нещо кратко време или от време на време. Няколко дни след операцията той започна да подвижва крака си. △ Ще се разходя малко, нужно е да подвижа краката си след толкова лежане.

2. Диал. Помествам, помръдвам. Той дигна снопчето и го подвижи, като че измерваше тежестта му. Д. Немиров, Др, 151. подвижвам се, подвижа се страд. Франц легна и ковчегът му почна да ся пълни със злато; но той бе толкова лаком за пари, щото чака, додето товарът на него стана толкова тежък, щото той не можаше да ся подвижи. ИЗ 1874-1881, 1882, 155.

ПОДВЍЖВАМ СЕ несв.; подвѝжа се св., непрех. 1. Движа се (в 1 и 3 знач.) кратко време или от време на време. — Стани да се подвижим, та да ни се смеле храната! Чудомир, Избр. пр, 139. Едвам каруцата се подвижи няколко крачки, пак същото "стой!" процепи нощта. Й. Йовков, ЧКГ, 239. Раната на крака ми зарасна и вече се подвижвам.

2. Диал. Помествам се, помръдвам се. Той [прокаженият] бе слаб и не можа сам да се подвижи. Н. Райнов, КЦ, 112. Тя [Елка] го видя; позна го [Стан] ..; устните ѝ се подвижиха — може би тя искаше да каже нещо, но никаква реч се не чу — толкова беше изнемощяла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.