ПОДВЍЖНИК

ПОДВЍЖНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който се е посветил да служи на Бога, който разпространява Божието слово и християнската нравственост и води аскетичен живот. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник

.., ще прослави с името си техния малък и беден манастир. Й. Йовков, СЛ, 31. — От невръстни години — заговори Теодосий .. — Исус седеше в душата ми .. Не мислех ни за игри, ни за пакости, а само за това — да порасна и да стана подвижник и служител божий. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Щом оздравях, знатните госпожи .. казваха, че Господ се поколебал да ме прибере между серафимите, та ще стана или велик подвижник, или велик грешник, лишен от божа милост. Ем. Станев, А, 10. В тази малка гора ся откриха няколко пещери, които по многото белези ся познават да са били в старо време .. жилища на някои благочестиви подвижници. В. Друмев, НФ, 47.

2. Прен. Човек, който отдава силите си, работи самоотвержено в името на някаква кауза, за постигане на някаква цел; деец, радетел, борец. Искаме .. да покажем различието на характера и начина на действията за възбужданието на народа у двамата първи подвижници за възпроизвеждание на българщината. Лет., 1876, 39. Подвижниците .. в делото за човеческо и народно добро ще добият кога да е своята прилична мъзда. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57. Нека са препират, доколкото им е воля, всички Зоиловци за славата на Христофор Коломба .., на Гюстава Ламберта и прочее и прочее велики подвижници в борбата за приобретения на толкоз нови светове. Ч, 1875, бр. 5, 194. Кому не са известни първите подвижници на елинската свобода и независимост? СПл, 1876, бр. 5, 18. Подвижници безсмъртни! Не тий ли са причина / задето наш народ не падна, не загина / под грозната съдба? Ив. Вазов, БМ I, 44.

— Рус. подвѝжник.

Списък на думите по буква