ПОДВИЖНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍЖНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до подвижник, който е присъщ на подвижник. Тук е прекарал седем години от подвижническия си живот Св. Иван, знаменитият светец на България, пръв основател на иноческия живот в нея. Ив. Вазов, Съч. ХV, 30. Не към молитва и смирение подканяха неговите [на Захарий] апостоли, а към живот подвижнически и пълен с борби. Вл. Свинтилa, СЗЗ, 359. Вий .., като имате винаги пред очи вашийт подвижнически пример, като живеете в такава епоха, когато всичкото человечество с исполински крачки върви към напредъка, смислете какво сте длъжни да правите! СбДЧ, 226.