ПОДВИЖНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Дела, прояви на подвижник (в 1 знач.). В тия манастири, центрове на християнско подвижничество .., се пазеха много исторически традиции благодарение на съхранените в библиотеките им книжовни паметници. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 41. За да се изпъди този зъл дух от человека, не са достаточни не само всичките видове на подвижничеството, които са одобрени от черквата, но и благодатните средства, които се предлагат в тайнствата. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 62.

2. Самоотвержена дейност, борба за постигане на определена цел. Колко прибързано е било наистина да се копират без надлежната подготовка почини за просветно подвижничество, зародени при коренно различни предпоставки. М. Арнаудов, БКДБ, 274. През 1862 г. след подвижничество .. в продължение на тридесет години посред трудности, несгоди и опасности, благославян от народа като благодетел и закрилник, той [Ангел войвода] се оттегля в Хилендар на Света гора. Б. Ангелов, ЛС, 65.