ПОДВИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подвиквам, подвиквам се и от подвиквам си; провикване. Когато е гладен, вълкът не се бои, но ако е сит, бяга даже и при най-обикновено подвикване. П. Петков, СП, 33. Някъде наблизо зад дъсчения стобор наистина имаше кочина — чуваше се тихото шумолене и риене на малките, слабото им подвикване и всред тях басовото, спокойно, сънливо грухтене на майката. П. Вежинов, НС, 247. Докато тромаво тичаше по палубата, от всички страни чуваше подвикванията на моряците. Е. Кузманов, ЧДБ, 34. Симеон постоя неподвижен и с вкаменено лице — в минути на напрежение лицето му наистина като да окаменяваше, — постоя така, докато подвикванията секнаха. А. Гуляшки, ЗВ, 467.