ПОДВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подвия като прил. 1. Който е извит, обърнат нагоре или надолу, навътре или навън, обикн. в крайщата си; завит, подгънат, прегънат. Само с един обут чорап, обиколи разхвърляната стая, спъна се в подвития килим и очилата му се смъкнаха от челото на носа му. Д. Кисьов, Щ, 398. Под каскета се подаваше "червеното всекидневие" от Лили Кьорбер, с подвити и омазнени корици. М. Грубешлиева, ПИУ, 68. Фабрикантът беше облечен в тежък син балтон от италиански плат, а на главата си имаше черна шапка с подвита нагоре периферия. Ем. Манов, ДСР, 468. Двама от мъжете бяха наметнати с късички пардесюта, на третия шапката бе с подвити нагоре краища. Тоя човек се стори на Джапу‑
на познат. Ем. Станев, ИК, 19. // За мустак, мустаци, коса — който е с извити обикн. нагоре краища; завит. — Колко хубав! Колко напет! — мислеше си тя, като си спомняше черните му тънки, подвити мустаци и тъмните очи, гледащи право в сърцето. Д. Немиров, Б, 76-77. Подвита коса.
2. За ръкав, пола и под. части на дреха — който е сгънат, подгънат нагоре и прикрепен така, че да не се спуска, да не пада; завит, запретнат, засукан, възпретнат, подпретнат. Върбите,.., хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Около тях стояха гиздави белячки с подвити до лакти ръкави и с подпреднати поли. Ц. Церковски, Съч. III, 23. Полите ѝ бяха подвити до коленете и откриваха стройните ѝ високи крака. П. Константинов, ПИГ, 139.
3. За ръце, крака, колене на човек и опашка, крайник на животно и под. — който е свит, сгънат и обикн. пъхнат под долната част на тялото; подгънат, прегънат. Кандидатът лежеше на леглото си с подвити под главата си ръце и унесено гледаше пред себе си. Й. Йовков, Разк. II, 61. Свита в ъгъла, с подвити под дългия пеньоар крака, Лили четеше. М. Грубешлиева, ПИГ, 274. Струпали се бяха там любопитни около десетината камили, които бяха налягали по корем с подвити колена, дигнали високо глави на дългите си, извити шии. Д. Талев, ПК, 308. Падаше сух сняг. Засипваше митинга, покривите на къщите, гърбовете на черните лъвове, полегнали върху постаментите на моста с подвити опашки. А. Каралийчев, НЧ, 45.
◊ <Като куче> с подвита опашка. Разг. Изплашено, засрамено, с понижено самочувствие. — Таз стока ний ще разпределим по такъв начин, че нашият брат да остане доволен и предоволен — ... А душманите да си идат с подвити опашки. А. Гуляшки, ЗР, 251. По едно време Йончоолу реши да ги предизвика.. Избръснат и освежен, той се разстъпи из навалицата и понеже никой не му обърна внимание, прибра се в дюкяна си с подвита опашка. В. Нешков, Н, 348. И той полека, като куче с подвита опашка, измъкна се и се затули из пътя. Т. Влайков, Съч. I, 26. Подвит гръб, врат, (шия). Преклонен, покорен, смирен, раболепен. Що, ако хрясна проклетата лампа в прокопа, / па да изправя подвитата шия, / с лява ръка на пестник да изстъпя / изпод земя в полукръг към небето, / вдигнал чука и искрящи очи / тамо под божето слънце? К. Христов, ОВ, 60. С подвити колена (нозе). Коленичейки, коленопреклонно. Глашатай: С подвити колена и гологлави / въздавайте ѝ исканата на шапката почит. Д. Стоевски, ВТ (превод), 43. С подвити крака, (колене, нозе) сядам, присядам.Сядам, присядам обикн. на пода, на земята, като сгъвам или кръстосвам под себе си двата си крака, обикн. по турски. Там [в шатрата] имаше други агарянци, седнали с подвити колена върху тигрови и пантерови кожи. Ст. Загорчинов, ДП, 308. Турците нищо не работят, сядат върху рогозките с подвити нозе и все пресни погачи, мед и масло да ядат. К. Петканов, СВ, 25.