ПОДВОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВО̀ДНИК¹, ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, м. Диал. Специална дъска в селска къща, обикн. полица, на която се поставят съдовете за вода — менци, водници, котли и под. Аз залюбих пусто либе / педя човек, лакет брада.. / аз го узех в престилката, / .. аз го турнах подводникот, / капна капка, удави го. Нар. пес., СбБрМ, 372.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОДВО̀ДНИК², ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, м. Диал. Измамник, лъжец, сводник. На една страна тя [електрическата сила] пристяга убиеца, крадеца или подводника и го предава на часа в ръцете на правосъдието, на друга — явява на търговеца, че тая или оная стока слиза или са качи. Лет., 1876, 80.

— Друга форма: подвѐдник.

ПОДВО̀ДНИК³, ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, м. Малък, специално конструиран плавателен апарат обикн. с капковидна форма, първообраз на съвременната подводница. В 1722 година, този първи в света подводник бил построен. НФ, 1948, бр. 53, 2. Първият руски подводник е имал водоизместимост 220 тона и е бил построен по проекта на художника-фотограф Александровски. НФ, 1948, бр. 53, 2.