ПОДВОДНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВОДНИЧА̀Р м. Мъж от екипаж на подводница, обикн. военен моряк. На лазерната връзка твърде много разчитат и подводничарите. .. Когато трябва от своя

страна да предадат някакво съобщение, налага се подводниците да изплават. К, 1970, кн. 7, 10. Подводничари са загивали само защото носената от тях брада е попречвала да си поставят правилно апарата за подводно плуване. ЛФ, 1977, бр. 1, 5. // Разш. Разг. Мъж, който тайно, нелегално е пристигнал някъде с подводница, обикн. с някаква специална бойна, разузнавателна или друга задача. На сребърния плаж до устието през есента на 1941 г. в една тъмна нощ слизат група подводничари. ПЗ, 1981, кн. 10, 18. През септември 1941 г.,.., по молба на Задграничното бюро на ЦК на партията у нас бяха изпратени 58 български политемигранти — парашутисти и подводничари. Ж. Колев и др., ЧБП, 5. Аз, бившият партизанин, командир на отряд, интербригадист, политемигрант, подводничар, .. не биваше да бягам от задълженията си. К. Видински, НСП, 22.