ПО̀ДВОЕНАЧАЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Длъжност с една степен по-ниска от военачалник. Тогава Хелхал, родом Уннин, и подвоеначалник на Аспаровите войнства,.., доходи при оная войска част от Унноготите, която ся бе нему паднала да я гледа. Г. Кръстевич, ИБ, 432.