ПОДВОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВО̀ЖДАМ¹, ‑аш, несв.; подво̀дя, ‑ѝш, мин. св. подво̀дих, св., прех. Диал. Подвеждам¹. подвождам се, подводя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОДВО̀ЖДАМ², ‑аш, несв.; подводя̀, ‑ѝш, мин. св., подво̀дих св., прех. Диал. Подвеждам². Ако животът на жената се подвожда под едни параграфе, а животът на мъжа под други, то сичко ще да бъде напразно. Знан. 1875, бр. 16, 252. А такива общи представления, под които ся подвождат много частни, въобще наричат ся категории. Й. Груев, КЛ (превод), 49. подвождам се, подводя се страд.

ПОДВО̀ЖДАМ³, ‑аш, несв.; подводя̀, ‑ѝш, мин. св. подводих, св., прех. Диал. 1. Довеждам (в 1 знач.) обикн. тайно; подвеждам³. Фала тебе Дойчин младоженьо! / Нимам кума, нимам па девере — / кум ме либи, девер ме подводи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 41. Стоян си войска подводи, / подводи до три хиляди, / та па черква войска обиколи / и с сабли на врати стояха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 79.

2. Подлъгвам някого, своднича; подвеждам³. Соперница ся караше: Ти сопернице, ти подведо, ти подводиш малка мома. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 79. подвождам се, подводя се страд.

ПОДВО̀ЖДАМ СЕ несв.; подво̀дя се св., непрех. Диал. Обикн. за жена — подвеждам се, излъгвам се да бъда с мъж. (Н. Геров, РБЯ).

ПОДВО̀ЖДАМ⁴, ‑аш, несв.; подво̀дя, ‑ѝш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Навеждам, превивам нещо. подвождам се, подводя се страд.

ПОДВО̀ЖДАМ СЕ несв.; подво̀дя се, св., непрех. Диал. Превивам се, свивам се, навеждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.