ПОДВЪРГАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЪРГА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подвъ̀ргна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. св. подвъ̀ргнат, св., прех. Остар. Подлагам, излагам на нещо, на някакво въздействие, изпитание и др.; подвъргвам, подвергвам. Подобно учение не е могло да са хареса на индийските жерци, които са са считале за полубогове, а тие захванале да преследоват Буда и неговите ученици и да ги подвъргават на различни мъчения. Знан., 1875, бр. 9, 133. Нашите изследователи, които са занимават с българските древности, тряба да бъдат осторожни и да подвъргават секи писмен или изустен памятник на най-строгата критика. СбС, 1875, кн. 1, 44. Позлатяването на среброто, на медта, на тучът.. са произвожда така, щото тие метали, като са очистат добре, натъркват са,.., със златна амалгама,.., и после ги подвъргават под действието на топлината или на жарата. Знан., 1875, бр. 15, 238. подвъргавам се, подвъргна се страд. и възвр. В Англия, доколкото аз можах да разбера, човекът остава по-неприкосновен, изпърво затова, защото той са подвъргава на дисциплина. Знан., 1875, бр. 5, 74.

ПОДВЪРГА̀ВАМ СЕ несв.; подвъргна̀ се св., непрех. Остар. Излагам се (в 1 знач.), претърпявам, понасям нещо неприятно, подвъргвам се, подвергвам се. По сичката тая страна, която е покрита с гори и с храсталаци, води такъв един път, по когото пешеходецът са не подвъргава на никаква опасност. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 41. Както големите манастире на Восток, които са подвъргават доволно често на разбойнически нападения, и огнепоклонническия храм Алегша е укрепено здание. Знан., 1875, бр. 8, 116.